Травма и ролята й в психичните заболявания

Травма може да предизвика психични разстройства особено ПТСР. Обаче въпреки че различни типове травма показват връзка с психопатологията, тази връзка не се открива при всеки човек. Изследователите са установили, че децата демонстрират диференциални реакции на влиянията от средата. Например малтретиране, които се модулират от генетични фактори. По-специално генът моноаминооксидаза А (МАО-А), разположен на Х хромозомата. Той деактивира определени невротрансмитери и е бил асоцииран с агресия при мишките и хората. Всъщност този ген кодира мозъчния ензим МАО-А и деактивира такива невротрансмитери като серотонина, норепинефрина и допамина.

Проследявайки голям брой момчета за дълъг период от време, Каспи и неговите колеги откриват, че малтретирането като дете влияе върху някои момчета по различен начин, отколкото върху други по-късно в зрялата възраст. Тези момчета, които са малтретирани през детството и имат определена форма на гена МАО-А, е по-вероятно да са физически агресивни и да проявят различни антисоциални поведения като възрастни, включително да имат проблеми с полицията. Момчетата без тази конкретна форма на гена не показват антисоциални поведения, дори и ако са били малтретирани като деца.

Така влиянията от средата като малтретирането ще бъдат модулирани от присъствието на определени генетични структури. Друг тип изследователска подкрепа на идеята, че децата реагират различно на влиянието на родителите е поведенческа. Джей Белски прави обзор на различни изследвания от този вид. Това, което той определя е, че бебетата, които са най-потиснати, страхливи и демонстрират негативни емоции, са тези, които са най-силно повлияни от позитивното родителство. Следователно позитивните интервенции също могат да влияят ползотворно върху по-късните резултати.