Психогенни хранителни разстройства

Анорексия, булимия, патогенеза…

Напоследък нарушенията на храненето и дискусията за техните възможни причини имат запазено място в съзнанието на обществеността и медиите. Анорексията и булимията се интерпретират предимно като “странични ефекти” на обществото на преуспяващите, което налага непосилни критерии на засегнатите, по правило млади жени, с лавината от професионални и лични задължения и догматичния идеал за стройна фигура.

Независимо от това критично отношение на медиите, списанията за жени продължават да пропагандират диети и да рекламират диетични продукти. Разпънати между свръхизобилието от хранителни продукти, от една страна, и рецептите за отслабване от друга, младите жени все по-трудно успяват да запазят “естественото” си – както и да се разбира то – или поне неизкривено, отношение към храненето. На този фон съществува значителна сива зона между “все още нормалните” проблеми с храненето и медицински изразените хранителни нарушения.

Диагнозата на хранителното нарушение тръгва от описанието на симптоматиката.

Главна предпоставка за диагноза е обстоятелството, че нарушението представлява витална заплаха или поне значително стеснява житейските перспективи. В хода на своето протичане нарушенията на храненето развиват собствени закономерности, които по характерен начин парализират засегнатите. Отклоняващото се от нормата телесно тегло само по себе си не е достатъчно основание да се постави диагноза “хранително нарушение”. Нарушенията на храненето не са чисто генетично обусловени заболявания, нито опит да се компенсира емоционален дефицит от детството или самотата, а още по-малко “само” отказ на младите жени да пораснат. Те са предизвикателство към разума, знанията и чувствата на обкръжението на засегнатите, но най-вече за самите болни. Въпреки неизбежните фрустрации, пристъпите на страх и безпомощност, проблемите, произтичащи от хранителните нарушения, са поучителни и разрешими в най-съществените си аспекти поне за преобладаващото мнозинство от засегнатите.