Когнитивна терапия е създадена през 60-те години на XX-ти век от Арън Бек. Според този модел причините за поддържане на депресията са преработката на отрицателна информация и дисфункционалното мислене.

Тази терапия е отлична при лечение на депресия. Фокусирана и структурирана е върху проблема.

Целта й е да научи клиента да разбира мисленето си като по този начин той може да промени начинът си на мислене, поведението и емоционалното си състояние.

По този начин терапевтичният процес спомага за оценка на валидността и полезността на мислите, които има клиентът.

Например, човек може да мисли, че „всичко е по негова вина“ или че „никога няма да бъде нает на работа“. В тези случаи ролята на терапевта е да окаже помощ на клиента, да обмисли различни начини за практическа проверка на тези свои идеи.

Добра идея е воденето на дневник на дейностите. Това може да допринесе при мисли от типа на „Никога не правя нищо“, дадения човек да определи валидността на тази своя мисъл и твърдение. Част от когнитивната терапия е също и даването на задачи за домашно, чрез които се цели създаването на потенциално положителни преживявания.

Когнитивен модел

Когнитивният модел е свързан с умствените, физическите и нравствените дефекти, на които даден човек приписва неприятните преживявания.

Например, когато се случи нещо отрицателно, човек може да започне да се самообвинява, че самия той е виновен за това. Чрез когнитивната терапия клиентът може да осъзнае съдържанието на мисленето си.

Друг компонент е склонността на човека към отрицателно интепретиране на преживяванията.

Тоест, си нагажда фактите да съответстват на отрицателните му заключения.

Идеята тук е, че мисленето оказва влияние върху емоциите и поведението.

Другият компонент е свързан с разглеждането на бъдещето по отрицателен начин. Тоест, човек може да си представи живот пълен единствено с трудности. Очакването му може да е свързано с проваляне във всички задачи.

При този вид терапия основното е, че хората имат възможност да модифицират когнитивните си и поведенчески реакции.

Тя е насочена към персонализирането – вярата, че всичко е свързано с вас; свръхгенерализирането – вярата, че едно събитие показва как ще бъде винаги; и дихотомното мислене – вярата, че нещата са или добри, или лоши.

„Новата вълна“ в когнитивна терапия

Редица изследователи и клиницисти са доразвивали класическите подходи на Арън Бек и на други автори.

Тези когнитивно-поведенчески терапии се наричат подходи на „новата“, или на „третата вълна“.

Тези подходи на новата вълна се фокусират по-малко върху промяната на съдържанието на мислите на човека и повече върху взаимоотношението му с тях и как те влияят върху неговото функциониране.

Целите на тези терапии от новата вълна включват създаване на гъвкавост и готовност човекът да преживява собствените си мисли и емоции, а не да ги избягва.

Приема се, че това преживелищно избягване е в центъра на психологическите трудности.

Някои примери на тези терапевтични подходи от новата вълна са терапията на приемането и ангажирането (ТПА) и основаната на осъзнаване когнитивна терапия (ООКТ), за които е доказано, че са ефективни в терапията на депресията.

Инфо: Уилям Дж. Рей



Вашият коментар