Емоциите – причината за промяна на състоянието ни

Емоциите са комплексни и могат да имат различни значения при различните хора. Основно за тях може да се каже, че се категоризират от състоянията на ума, външни и вътрешни реакции и изражения.

В тази статия ще научите:

  1. Какво представляват емоциите
  2. Как точно се образуват емоциите
  3. Кои са основните емоции
  4. Какво представляват шестте основни емоции

Какво представляват емоциите

Все още няма постигнато единодушие по отношение на точното определение за емоцията. Но все пак се смята, че емоцията е психично състояние, свързано с нервната система. То е породено от химични промени, които по различен начин се асоциират с мисли, чувства, поведенчески реакции и степен на удоволствие или недоволство. Емоцията е физиологично преживяване, което ни дава информация за света.

Майкъл Кабанак определя емоциите като психическо преживяване с висока интензивност и високо хедонично съдържание (удоволствие/недоволство). А Аристотел казва, че те са „…всички тези чувства, които толкова променят хората, че влияят на преценките им и също са присъщи на болката и удоволствието“.

Някои емоции могат да бъдат доста специфични и да засягат конкретен човек, обект или ситуация, докато други могат да бъдат по-общи. Също така някои емоции могат да бъдат много кратки и неосъзнати, докато други могат да бъдат по-продължителни и да траят дни, месеци или години.

Емоцията може да има изразени физически съпровождания – като изражение на лицето или да бъде невидима за наблюдателите. Допуска се включването на съзнателно преживяване или размисъл. Тя може да е дълбока, обикновена или нефункционална. А също и да бъде социално подходяща или неподходяща.

През годините, емоциите са били изучавани в различни научни дисциплини като например:

  • биология;
  • психология;
  • невронаука;
  • психиатрия;
  • антропология;
  • социология;
  • …както и в управлението на бизнеса, рекламата и комуникациите;

Според всяка от тях, вниманието върху изучаването на емоциите и причините, които ги пораждат, трябва да се фокусира върху определена област.

В миналото са се наблюдавали най-вече „стимулите“, предизвикващи емоциите, физическите промени и поведение произтичащи от тях. След това през 18-ти век е разгледано голямо разнообразие от физиологични промени, свързани с някои емоции. Оттогава изследванията разграничават  телесните промени и съвременната неврология фокусира вниманието си повече върху мозъчната дейност. Според наблюдения, ядрото на емоционалната мозъчна дейност изглежда е лимбичната предна част на мозъка. Оказва се също и, че двете полукълба на мозъка са свързани по различен начин с емоционалните процеси. Някои съвременни теории твърдят, че емоциите или поне „основните“ емоции са вкоренени в биологичния състав на индивида. Според други теории, генетичните фактори са непоследователни и емоциите се изграждат когнитивно или се извличат от опит – особено чрез социализация и учене. Но е очевидно, че емоционалният живот е дейност на взаимодействието между генетичните тенденции и оценъчните вярвания, придобити чрез опит.

Според направено проучване, емоциите имат физическо изражение. Например, някои от тях като гняв, изненада и страх, могат да се изразяват чрез лицето. Не всички могат да се изразят чрез различни лицеви изображения, но някои основни могат. Поведенческото изразяване на емоцията включва също съзнателни и несъзнателни жестове, пози и поведение, което може да бъде спонтанно или умишлено.

Американският психолог Уилям Джеймс смята, че първоначалната причина за появата на емоциите е възприятието.

Как точно се образуват емоциите

Обикновено сме свикнали да казваме, че любовта идва от сърцето или пък страхът се усеща в гръбнака. Истината е, че емоцията се генерира от физически източник. А частта от мозъка, отговорна за нея, е лимбичната система на мозъка, изградена от няколко структури, разположени в кората на главния мозък. Тези структури регистрират нивата на химически сигнални вещества, наречени невротрансмитери – които се произвеждат в тялото в отговор на определени условия. Например серотонинът се произвежда, когато човек яде шоколад. Мозъкът регистрира това увеличение на нивото, в резултат на което произтичащото усещане свързваме с щастието.

Кои са основните емоции

Има десетки емоции, които можем да изпитаме в различни ситуации. Няколко от тях, обаче се смятат за основни и универсални, според теорията на д-р Пол Екман. Те са шест на брой, а останалите, можем да причислим към тях като техни производни.

Основните емоции, които всеки човек може да изпита са:

  1. щастие;
  2. тъга;
  3. страх;
  4. отвращение
  5. гняв;
  6. изненада;

По-късно списъкът бива разширен с още емоции, а впоследствие психологът Робърт Плутчик, представя „колелото на емоциите“. Според тази теория универсалните емоции действат като градивни елементи. По-сложните (смесени) емоции, се получават от комбинирането на основните емоции, в резултат на което могат да се получат и различни чувства.

Какво представляват шестте основни емоции

За да разберете по-добре как работят основните емоции, разгледайте първо какво представляват те.

Щастие

Има много определения за това какво е щастие. Най-общо казано, то е състояние, а не черта. Тоест, не е дълготрайна, постоянна характеристика или черта на личността, а по-мимолетно променящо се състояние. Щастието се приравнява с чувство на удоволствие или удовлетворение и не бива да се бърка с радостта, екстаза, блаженството или други по-интензивни чувства. Според направени изследвания, щастието е комбинация от това колко сте доволни от живота си и колко добре се чувствате ежедневно.

Тъга

ТъгаТъгата се счита за „отрицателна“ емоция и често се разглежда като противоположност на щастието. Тя бива изпитвана в резултат на загуба на някой или нещо важно. Тъгата описва диапазон от емоционални състояния, които можем да изпитваме – всичко от леко разочарование до крайно отчаяние и мъка. Обикновено тъжните чувства намаляват бързо, когато хората решат да се примирят с преживяванията, които са ги разстроили. Тъгата може да засегне всеки човек, в определен момент и е забележима, както поведенчески, така и на физиологично ниво. Например поведение като плача е характерно за тъгата.

Страх

СтрахСтрахът е емоция, която се предизвиква от възприемана опасност или заплаха, която причинява физиологични и поведенчески промени. Той може да възникне в отговор на определен стимул, появил се в настоящето, или в очакване на бъдеща заплаха, възприемана като риск за самия себе си. Страхът е верижна реакция в мозъка, който започва със стресов стимул и завършва с отделянето на химикали, причиняващи сърцебиене, учестено дишане и др. Въпреки, че традиционно се счита за „негативна“ емоция, той всъщност играе важна роля за запазването на безопасността ни, тъй като ни мобилизира да се справим с потенциална опасност.

Отвращение

Отвращението възниква като чувство на нежелание, неодобрение към нещо. Можем да се чувстваме отвратени от нещо, което възприемаме с физическите си сетива (зрение, мирис, докосване, звук, вкус), от действията или изявите на хората и дори от идеите. То е силно негативно чувство, което може да предизвика усещане за отвращение или гадене. Може да се разбере, че даден човек е отвратен, по изражението на лицето му. Например, набръчкания нос и присвитите очи са част от лицевите изражения, които показват, че човек изпитва именно тази емоция.

Гняв

Гневът е силно чувство на раздразнение или недоволство. Той е естествена и понякога нежелана ирационална емоция. Гневът включва физическа и емоционална енергия като от нас зависи как ще я използваме – конструктивно или деструктивно. Той е често изживявана емоция и една от най-силните. Експертите го описват като първична емоция. Може да бъде предизвикан от чувство на умора, стрес или раздразнение. Също така може да бъде и реакция на безсилие, критика или заплаха. Другите хора – мненията и действията им също могат да породят гняв в нас. Гневът може да варира от просто недоволство до заплахи.

Изненада

ИзненадаИзненадата е една от основните емоции, която възниква в случаите, когато се сблъскаме с внезапни и неочаквани движения или звуци. Нейната функция е да фокусира вниманието ни върху определянето на случващото се и дали то е опасно или не. Чувството на изненада може да бъде едновременно добро и лошо, в зависимост от обстоятелствата. Обикновено изненадата трае само няколко секунди, което я прави най-краткотрайна, в сравнение с останалите емоции. След като минат тези няколко секунди, изненадата може да се слее с други емоции като гняв, страх, отвращение и т.н.



Вашият коментар

This website uses cookies and asks your personal data to enhance your browsing experience. We are committed to protecting your privacy and ensuring your data is handled in compliance with the General Data Protection Regulation (GDPR).