Каква е връзката между стрес и имунната система, ще научите от статията по-долу.

Представете си, че приключвате първата си година в университета и е време да положите поредица от семестриални изпити. Ясно е, че това е стресор за повечето студенти. Според вас как изпитите ще повлияят върху вашата имунна система и преживяването ви на психичен дистрес? За да отговорят на този въпрос, Джанис Кийколт-Глейзър и нейните колеги вземат кръвни проби и дават психологически въпросници един месец преди изпитите и след това в деня на изпитите. Това, което откриват е, че в сравнение с предишния месец имунната система е по-потисната в деня на изпита.

Това съответства на наблюдението, че студентите често се разболяват или имат афти в устата или херпеси в края на сесията. Освен това изследователите откриват, че студентите споделят по-силна тревожност, депресия и телесни проблеми в деня на изпита. Като цяло това показва, че дори по-лек стрес под формата на изпити може да променя функцията на имунната система и да предизвиква психичен дистрес. След провеждането на това класическо изследване сме научили много за имунната система.

Ролята на имунната система

Задачата на имунната система е да разпознава чуждите агенти в тялото и след това да ги унищожава. Тези агенти са традиционните патогени, които участват в инфекцията. Патогените може да са или вируси, или бактерии. Разбира се, основната защита срещу тях е нашата кожа. Базисни рефлекси като кихане, кашляне и плач са допълнителни механизми за отстраняване на патогените, преди да са навлезли в тялото. Ако те все пак навлязат в тялото, има няколко пласта на имунна защита.

Имунната система е еволюирала, за да помага на организмите да се защитават от патогените. Тези защитни механизми като че ли са някои от най-ранните, които са се развили. Една от важните задачи на имунната система е да определя какво е чуждо и кои клетки са част от организма. Тези чужди субстанции включват бактериите, вирусите и паразитите, които навлизат в организма и се откриват от имунната система. Антителата, които се синтезират от имунната ни система могат да откриват буквално милиони чужди вещества и да се включват в процес, който да се надяваме – води до тяхното унищожение. Имунната ни система е еволюирала, за да разпознава различни патогени. Освен това тя е способна да изучава характеристиките на нови патогени и да ги атакува при по-късно съприкосновение. Това, разбира се, е основният механизъм, чрез който действа имунизацията.

Имунната система излиза на сцената…

Време

Имунната система излиза на сцената както при наличието на конкретни патогени, например вируси, така и при стрес. Някога тя се е разглеждала като отделна система, която функционира независимо. След 70-те години на XX век обаче различни изследвания показват, че имунната система се влияе от мозъка и обратното. По-конкретно доказано е, че психичният стрес може да влияе върху имунната система, така че организмът е по-вероятно да се разболее. Робърт Ейдър освен това успява да покаже, че имунната система може да бъде „тренирана“ с класически методи. Тези типове изследвания способстват за създаването на областта психоневроимунология.

Психоневроимунологията е изучаването на това как психологически фактори могат да влияят върху имунната система. Един метаанализ на повече от 300 изследвания показва, че стресът под формата на загуба или травма потиска имунната система. Настоящите изследвания показват, че отрицателните емоции могат да променят имунната реакция и да забавят излекуването. Някои от психологическите фактори, които могат да влияят върху имунната система, включват самота, слаба социална подкрепа, отрицателно настроение, нарушаване на брачни взаимоотношения, тежка загуба на близък човек и природни катастрофи. Фактори като близки приятелства, които могат да редуцират отрицателните емоции, също засилват и функционирането на имунната система. Освен това вече е ясно, че не само преживяванията влияят върху имунната система; имунната система също може да влияе върху мозъка, а следователно и върху поведението.

Имунна система, стрес и психичните заболявания

Относително скорошен резултат е, че имунната система може да участва в психичното заболяване. Всички знаем, че инфекциите могат да ни карат да се чувстваме болни и да имаме понижени нива на енергия. Един от типовете клетки, участващи в този процес, е наречен цитокини. Това, което е учудващо за някои учени, е че симптомите, свързани с болестта, както и с депресията, са сходни. При болестта и при депресията човекът се оттегля от взаимодействие с другите и не търси активно нови преживявания. Тези хора освен това не реагират на положителните преживявания или награди.

Днес има доказателства, че цитокините могат да карат някои хора да развиват депресия. Това, което прави връзката сложна е, че в някои изследвания възпалението предшества депресията, а в други изследвания е вярно обратното. С други думи индивиди с клинична депресия имат биомаркери за възпаление в кръвта си. Други изследвания показват, че имунните клетки в мозъка на хора с аутизъм са по-активни, което води до засилено възпаление. Ясно е, че изследователите, които изучават психопатологията, трябва да отчитат и имунната система.



Вашият коментар