Информация за невробиология на тревожните разстройства, можете да получите от тази статия.

Макар, че страхът и тревожността често се изучават заедно, изследванията показват, че в тях участват различни мозъчни зони. По-конкретно тези зони, участващи в тревожността, не са пряко отговорните за изразяването на страха. По-скоро тревожността е свързана с онези зони на мозъка, които регулират страховата система и включват префронталната кора (ПФК), бадемовидното ядро (амигдалата) и хипокампа. Това са системи, участващи в когнициите, емоционалната реактивност и паметта – все важни компоненти в социалните и когнитивните аспекти на тревожността. Тези системи освен това при хората участват в засилената бдителност и вниманието към заплахата. Бадемовидното ядро участва и в обуславянето на страха.

Ролята на невротрансмитерите при тревожността

Един от основните невротрансмитери, участващи в тревожността е GABA (gamma-aminobutyric acid) – гама-аминомаслената киселина (ГАМК). ГАМК е основният инхибиторен невротрансмитер в мозъка. Макар че ГАМК участва в различни процеси, смята се, че тя играе основна роля в тревожността. Основната идея е, че хората с тревожно разстройство имат намалена активност на ГАМК, което на свой ред води до по-малко потискане на онези мозъчни структури, които участват в реакциите на заплаха.

Трябва да се отбележи, че рецепторите за ГАМК са разположени плътно в ПФК, бадемовидното ядро и хипокампа. Бензодиазепините, които са често използвани лекарства в лечението на тревожните разстройства, влияят върху ГАМК системата, а това на свой ред увеличава нейните инхибиторни ефекти. Освен това животинските модели на тревожността са показали засилена активност на ГАМК в бадемовидното ядро и намаление на страха с въвеждането на серотонин в хипокампа и амигдалата. Възрастен плъх, който е бил хранен и близан като бебе, ще има силно изразена активност на ГАМК в амигдалата с по-малко признаци на страхливост и стресови реакции.

GABA

Невробиология и изследвания, свързани с невробиология

Когато правят обзор на изследванията на хора и други животни, Грос и Лиън стигат до извода, че тревожността трябва да се възприема като проблем на развитието включващ както фактори от средата, така и генетични фактори. От изследвания с близнаци е видно, че генетичният принос към тревожността е умерен (30-40%). Генетичните изследвания на хора с тревожни разстройства показват най-висока конкордантност при еднояйчни (ЕЯ) срещу двуяйчни (ДЯ) близнаци, както би се очаквало, ако имаше генетичен компонент. Паническото разстройство е свързано с 48-процентна унаследяемост. Сходна унаследяемост е установена за специфични фобии, например от животни (47%), нараняване с кървене (59%) и ситуационна фобия (46%). При социалната фобия унаследяемостта е 51%. В изследвания, проучващи близнаци с ГТР, е установена умерена свързаност, простираща се от 15 до 30%. Интервюта на семейства също подсказват присъствието на ГТР при роднини по пряка линия. Като цяло това показва генетичен принос към развитието на тревожните разстройства.

Ролята на функционалните мрежи

С откриването на функционалните мрежи в мозъка психопатологията може да се картографира от гледна точка на това кои корови мрежи се различават от нормалното функциониране. Чад Силвестър и неговите колеги са правили такъв анализ по отношение на тревожността. Те описват тревожните разстройства във връзка с четири функционални мрежи. Първата мрежа е цингуло-операкуларната мрежа, за която се смята, че е важна за откриването на грешки или конфликти. Откриването на грешки води до необходимостта от промяна на когнитивния контрол.

Втората мрежа е тази на изпълнителския контрол, или фронтопариенталната мрежа – тя прилага засилен когнитивен контрол. Третата мрежа е вентралната мрежа на вниманието и участва в откриването на нови стимули, а не толкова в актуалната задача. Четвъртата мрежа е мрежата по определение, която участва във вътрешната преработка, включително самоинспекцията, планирането на бъдещето и емоционалната регулация. Като цяло, тези изследователи смятат, че тревожните разстройства демонстрират специфичен модел на действие на четирите мрежи. Моделът включва свръхактивност в цингуло-оперкуларната мрежа и недостатъчна активност в изпълнителската мрежа и в тази по подразбиране. Това съответства на възприемането на хората с тревожни разстройства като свръхчувствителни към заплахи.



Вашият коментар