Когнитивни процеси в тревожността

Когнитивни процеси играят важна роля по отношение на тревожността.

Смята се, че в еволюционната ни история страховите механизми са еволюирали, за да подпомагат способността ни да се дезангажираме от актуалната задача, за да обърнем внимание на заплаха или потенциална опасност. Неочакван силен шум ще ни накара да подскочим и да фокусираме вниманието си в неговата посока. Макар, че този процес се осъществява при всички хора, това, което става ясно, е, че тревожните хора са още по-чувствителни от другите към възможността за потенциална заплаха. Тази чувствителност се нарича когнитивен уклон.

Тест на Струп за когнитивни процеси

Когнитивният уклон е изучаван по няколко начина. Единият е да се използва модифициран тест на Струп. Традиционният тест на Струп представя названията на цветове, напечатани с мастило с различен цвят. Казано по друг начин, думата зелен ще е напечатана с червено мастило. Когато са помолени да назоват цвета на мастилото, хората са по-бавни, когато името и цветът не съвпадат, сравнено със случаите, когато мастилото и името на цвета са еднакви. Когато се използва тестът на Струп със „заплаха“, името на цвета е заменено от дума за заплаха.

Друга изследователска процедура е да се използва задачата с точковата проба. Един вариант на задачата иска от хората да се фокусират върху Х в средата на компютърния екран. От всяка страна на Х има думи. От човека се иска да натиска клавиш на клавиатурата винаги, когато дадена дума е заменена с точка. В изследванията на тревожността и двете думи може да са неутрални, да представят различни типове заплаха или едната да е неутрална, а другата – заплаха. Основният въпрос е следният: човекът, който е тревожен, показва ли диференциални времена на реакция, когато се представят заплашителни думи или думи за отрицателни емоции? Като цяло отговорът е положителен.

Резултати

Хората с тревожни разстройства показват селективен уклон във вниманието към свързаните със заплаха думи. Когато присъства свързана със заплаха дума, хората с тревожност имат по-голямо време на реакция и увеличен дял грешки. Дори ако стимулите се представят по начин, който човекът не може да открие, тревожните хора ще демонстрират този когнитивен уклон. Това подсказва, че вниманието към заплахата включва по-примитивни мозъчни процеси, например бадемовидното ядро, а не е само под контрола на по-висшата кора.

Хората с тревожни разстройства са склонни да се фокусират върху информацията, която е негативна, и да очакват в действителност да се случват повече негативни неща. Освен това те интерпретират неопределената информация по отрицателен начин. Като цяло тревожните хора имат трудности да не обръщат внимание на потенциалните заплахи в средата си. Това на свой ред подкрепя преживяването на отрицателни вътрешни емоционални състояния. Този тип когнитивен уклон води както до развитието, така и до поддържането на тревожността.