Депресията е описвана от повече от 2000 години. Тя се характеризира с депресивно настроение, в което човек се чувства тъжен или празен. Без никакво чувство на удоволствие от дейностите си.

При депресивното разстройство човекът може да има проблеми със съня и промени в телесното тегло. Също така, чувство за безполезност и самообвинения.

Клиничната депресия се наблюдава, когато повечето от тези симптоми продължават през продължителен период от време.

Има полови различия: през живота около 1 на 4 жени и 1 на 10 мъже имат тежък депресивен епизод. Генетичните изследвания показват, че депресията е еднакво повлияна от генетични фактори и от такива от средата.

Днес ТДР е едно от най-често диагностицираните психични разстройства при възрастните. Оценките са, че около 13 милиона американци в зряла възраст през предходните 12 месеца са страдали от него. Доживотните оценки са приблизително 33 милиона. Три четвърти от тези с ТДР отговарят и на критериите за допълнително разстройство по DSM.

Депресията е свързана с различни физиологични, психологически, семейни и социални компоненти. Освен това оценките сочат, че тя е едно от най-скъпите в икономическо отношение психични разстройства по света.

Изследванията показват, че първоначалният епизод на депресия има силен компонент от средата. Докато по-късните епизоди се възприемат като свързани с вътрешни физиологични промени.

Причини за депресията

Основни житейски стресори като загубата на близко взаимоотношение са силно свързани с развитието на депресия. Макар че диагностичните симптоми за юношите са сходни на тези за възрастните, депресираните деца е по-вероятно да описват соматични симптоми.

Разпространението на депресията преди пубертета е много слабо, с еднакъв брой момчета и момичета. След пубертета разпространението на депресията се увеличава и са засегнати повече жени, отколкото мъже.

Когнитивният модел на депресията е разработен от Бек, за да опише начина, по който хората с депресия поддържат разстройството. Той става основа и на терапевтичен подход. Това по същество е базиран на теорията за ученето модел. Според него, нежелани събития, случили се рано в живота могат да водят до развитието на депресивни схеми, включващи три аспекта, наричани негативна когнитивна триада: Аза, личния свят и бъдещето.

Изследователите днес смятат, че могат да се опишат подлежащите невронни механизми на когнитивния модел на депресията.

Обяснението на съществуването на депресията от еволюционна перспектива включва допускането, че депресивното настроение е било адаптивно в еволюционната ни история – че депресивното чувство е помагало на хората в древността да решат проблем, пред който са били изправени.

Изследователите смятат, че депресивното състояние представлява стратегия за управление на риска в отговор на ситуация, в която има малка вероятност за успех и голяма вероятност за риск.

Хипотеза за социалният риск

Хипотезата за социалния риск е разработена от Алън и Бедкок (2003) като интеграция на три предишни широки модела на депресията от гледна точка на:

  1. запазването на ресурсите,
  2. социалната конкуренция и
  3. привързаността.

Тази хипотеза приема, че когато значими междуличностни взаимоотношения са нарушени, включително социално унижение или поражение, резултатът е депресивно настроение.

Имайки предвид, че СЗО идентифицира депресията като водещата причина за инвалидност в света, навсякъде има движение към разработване на програми, насочени към превенцията.

Има множество форми на терапия за намаляване на проблемите, свързани с разстройствата на настроението.

Първо има техники за директна манипулация на мозъчната активност. Това може да се постигне чрез електрическа или магнитна стимулация на самия мозък чрез техники като електроконвулсивна терапия, стимулация на вагусовия нерв и транскраниална магнитна стимулация.

Втора техника е използването на психотропни медикаменти за повлияване на невротрансмитерите, които на свой ред могат да потискат или да подпомагат мозъчните процеси.

Трето, мозъкът може да бъде повлиян индиректно чрез когнитивни, емоционални или моторни промени.

Традиционната психотерапия – от динамична, когнитивно-поведенческа и екзистенциално-хуманистична перспектива – позволява на човека да изследва как интерпретира света си чрез мислите или как му реагира чрез емоциите и да обмисли алтернативни начини за преживяване на света.

Други техники, например физическите упражнения или медитацията, също са разработвани с цел да се научават алтернативни начини за модифициране на вътрешните процеси.

Един проблем в лечението на депресията е, че дори в ситуации, в които симптомите са редуцирани, хората са в риск от рецидивирането им. По тази причина професионалистите са търсели комбинация от терапевтични интервенции, които могат да помогнат за предотвратяване на рецидивите чрез включване на повече от един подлежащ депресивен механизъм, например антидепресанти и форма на психотерапия като КПТ.

Мания и депресия

Описания на манията и на депресията съществуват от повече от 2000 години. От онова време до сега манията и депресията се смятат за различни части на едно разстройство. Промените в настроението са важен аспект на биполярните разстройства. Те включват силно чувство на благополучие заедно с повишена енергия, наблюдавани при манията, и тяхната противоположност, наблюдавана при депресията.

Промени в когнициите и възприятието също придружават тези състояния. DSM-5 класифицира разстройството от гледна точка на манийните и депресивните симптоми.

Основните разграничения в DSM-5 между биполярно I и биполярно II разстройство са свързани с тежестта и продължителността на манийната фаза. Допълнителна диагностична категория е циклотимията, при която афективният темперамент не е толкова тежък като при биполярно I и биполярно II разстройство.

Като цяло в спектъра на биполярните разстройства доживотната болестност се оценява на между 3 и 8,3%. Половите различия не са големи и по света се установява сходна болестност.

Изследванията през последните над 40 години показват генетична предразположеност към биполярно разстройство, тъй като е установено, че то се предава в семейството. Други генетични изследвания показват частично припокриване между гените, участващи в биполярното разстройство и шизофренията.

Различни изследвания с изобразяване на мозъка показват, че хората с биполярно разстройство показват различния в мозъчните процеси, както и сложен модел на дисрегулация на невротрансмитерите. Фактори на средата и особено стресът играят важна роля в хода на биполярните разстройства.

Суицидни поведения при депресия

Суицидните поведения може да се разглеждат като същестуващи по континуум, простиращ се от мислене за самоубийство през опит за самоубийство до акт, който води до смърт, както и често мислене за самоубийство – суицидна идеация, – без в действителност да се прави опит.

Психичното разстройство – особено депресията, биполярното разстройство, злоупотребата с психоактивни вещества, личностовите разстройства и шизофренията – е силно свързано със самоубийството.

Повече хора умират вследствие на самоубийство, отколкото от убийство и дори война, което го прави 13-тата водеща причина за смърт по света.

Има културни, психологически и полови различия, които са свързани със самоубийството по света. Макар, че жените опитват да се самоубият по-често от мъжете, е 3 до 4 пъти по-вероятно мъжете да умрат, защото методите които използват, са по-летални.

Със самоубийството са свързани както дълговременни, така и кратковременни фактори.

Дълговременните фактори включват личностни черти, особено агресивност и импулсивност; семейна история на самоубийство, което подсказва, че генетиката може да играе роля; и деца, които са получавали отрицателна обратна връзка или са малтретирани, което подсказва епигенетична промяна, влияеща върху стресовата реакция.

Кратковременните фактори включват скорошни житейски събития, настоящо психично разстройство и чувство за безнадеждност. Минало суицидно поведение и злоупотреба с психоактивни вещества също са прогностични за бъдещо суицидно поведение. Програмите за предотвратяване на самоубийството целят да намалят факторите, увеличаващи риска от суицидни мисли и поведения и работят на поне четири нива: човека, неговите взаимоотношения, общността и обществото. Познаването на предупредителните знаци за самоубийство може да спомогне на приятелите и роднините на хората, които ги демонстрират, да открият професионалист от областта на психичното здраве или център за предотвратяване на самоубийствата в своята общност, за да получат помощ.



Вашият коментар