Биполярното разстройство – генетика и творчество

Генетика на биполярното разстройство

Изследванията през последните 40 години показват, че съществува генетично предразположение към биполярно разстройство. Един прост тест за генетична предразположеност е да се провери дали разстройството се среща в семейството. Установено е, че биполярното разстройство се унаследява при около 5-10% от близките роднини и при 40-70% от еднояйчните близнаци, докато при двуяйчните близнаци е едва 14%.

Това предполага, че при близък роднина с биполярно разстройство рискът е около 10 пъти по-висок в сравнение с произволно избран човек. За сравнение, при преките роднини на хора с депресия рискът е много по-висок – около три пъти. Освен това изглежда, че роднините на хора с МДР не са изложени на риск от мания, докато роднините на хора с биполярно разстройство са изложени на риск от депресия.

Последните изследвания показват частично припокриване на гените, свързани с биполярното разстройство, и гените, свързани с шизофренията. При еднояйчни близнаци с шизофрения се наблюдава повишен риск от шизофрения (40,8 %) и мания (8,2 %) при техния близнак. При еднояйчните близнаци с мания има повишен риск от мания (36,4%) и шизофрения (13,6%) при близнака.

Митохондриите са вътреклетъчни структури, участващи в производството на енергия. Те са еволюирали отделно от конвенционалната дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК). Поради това някои клетки в организма съдържат както ядрена ДНК, така и митохондрии заедно със своята ДНК. Тъй като митохондриите участват в производството на енергия, е възможно да се измери концентрацията на глюкоза в цереброспиналната течност и кръвта във връзка с производството на енергия от митохондриите. Доказано е, че митохондриите функционират по различен начин при хората с биполярно разстройство.

Биполярно разстройство и творчество

Поне от времето на Платон и Аристотел това, което древните гърци са наричали “божествена лудост”, се свързва с творчеството. Аристотел се е чудил защо хората, които са се изявявали във философията, поезията и изкуството, са ставали меланхолични. Така например много писатели, поети и художници като Ърнест Хемингуей, Вирджиния Улф, Сергей Рахманинов, Пьотр Чайковски, Силвия Плат, Джаксън Полък и Марк Ротко са свързвани с биполярно разстройство. Това предполага връзка между биполярното разстройство и творчеството, особено в маниакален аспект. Повечето от тях обаче само разказват за своите преживявания.

Шери Джонсън и др. (2012) имат за цел да установят дали съществува научна основа за връзката между творчеството и биполярното разстройство. Една от причините в полза на това е, че те откриват резултати над средното ниво в семействата на лица с това разстройство. Въпреки това Джонсън и колегите му стигат до заключението, че на този етап е трудно да се открие пряка връзка между творчеството и креативността.