Биполярно разстройство – какво представлява

Биполярно разстройство преди е било известно като маниакално-депресивно заболяване

Важна негова характеристика са промените в настроението. При манията се наблюдава силно чувство на благополучие и жизненост, докато при депресията е точно обратното. Тя също така е съпроводена с промени в познавателната способност и съзнанието.

При мания мислите текат лесно и много хора откриват, че са много продуктивни по време на маниакалните епизоди. Възприятията и усещанията също могат да станат по-интензивни. При манията обаче се увеличава и броят на неразбираемите мисли в стресови условия. Те могат да включват усещането, че могат да направят всичко или че нищо няма да им се случи. Хората в състояние на мания могат да купуват скъпи неща, които не могат да си позволят, да играят хазартни игри с големи суми пари или да участват във всякакви видове рисково сексуално поведение. Те смятат, че няма за какво да се притесняват. Обратното се наблюдава при депресивните епизоди. Те имат ниска енергия, мрачен поглед към черно-белия свят и малко или никакво желание да правят каквото и да било. Характерна особеност, която много хора изпитват както при мания, така и при депресия, е раздразнителността.

Мания и депресия

Описанията на манията и депресията съществуват от повече от 2000 години. Хипократ (460-377 г. пр. Хр.) описва манията и меланхолията. Той признава тези заболявания за отделни болести, произтичащи от основни разстройства, свързани с дисбаланс в четирите телесни течности. Днес ги наричаме хормонален дисбаланс.

През 150 г. от н.е. Аретей от Кападокия свързва манията и меланхолията като едно заболяване. Той обяснява, че някои хора изпадат в маниакално състояние след меланхолично настроение и обратно. Оттогава до днес манията и депресията се смятат за различни части на едно заболяване.

Например през 1854 г. французинът Фалре описва циркулаторно разстройство (la folie circulaire), а Байлажер – “двойна лудост” (la folie a double forme), което се отнася до включването на депресивни и маниакални епизоди в едно разстройство. В края на XIX и през XX в. Крепелин формулира в своите учебници идеята, че маниакално-депресивните епизоди и шизофренията представляват отделни разстройства, и тази идея се запазва и до днес. Също така през 1957 г. Лиънхард прави разграничение между еднополюсни и двуполюсни разстройства, което по-късно е възприето в DSM през 1980 г. Еднополярното е депресия без мания, докато биполярното включва и двете. Художникът Едвард Мунк, нарисувал известната картина “Крясък”, е страдал от това разстройство.

Диагностика на биполярно разстройство

DSM-5 го класифицира според маниакалните и депресивните симптоми. Биполярното разстройство I изисква наличието на един или повече маниакални епизоди. Не се изискват депресивни симптоми за поставяне на диагноза биполярно разстройство I. Всъщност някои пациенти с това разстройство може никога да не съобщават за своите депресивни преживявания. Въпреки това повечето пациенти с това заболяване ще изпитват депресия през целия си живот. Биполярно разстройство II, от друга страна, изисква епизоди на ПДП заедно с хипоманийни епизоди. Субманийните епизоди са подобни на манията, но са с по-кратка продължителност и по-слабо изразени.

Основната разлика между биполярно разстройство I и биполярно разстройство II

Основната разлика между двата вида в DSM-5 е свързана с тежестта и продължителността на маниакалната фаза. Биполярно разстройство I е класификация, при която е налице мания и може да има и депресивни симптоми, макар и не задължително.

При тази класификация манията трябва да продължи поне една седмица без лечение. При II-ри вид промените в настроението са по-чести в сравнение с нормалните промени в настроението и по-редки в сравнение с I-ви вид.

В този случай манийните епизоди продължават по-малко от четири дни и социалното функциониране е по-малко нарушено в сравнение с I-ви вид. Те се наричат субманийни епизоди. II-ри вид включва и депресивни епизоди. Всъщност е доказано, че пациентите с биполярно разстройство II са по-склонни към депресивни епизоди (в сравнение с биполярно разстройство I). Само 11% от пациентите с биполярно разстройство II ще развият биполярно разстройство I в рамките на 10 години. Освен това съществува диагностичната категория “настроение”, която показва по-меко емоционално настроение от биполярно разстройство I или биполярно разстройство II. Честотата през целия живот се оценява на 1% за биполярно I, 1,1% за биполярно II и 2,4% за циклотимия. Разпространението на биполярно разстройство I се оценява като категоризирано в ранно, средно и късно начало с помощта на статистическо моделиране.

Въпреки че за поставяне на диагноза за това разстройство е необходим един маниен епизод, при повечето пациенти с това заболяване се наблюдават множество епизоди; например приблизително 20% от амбулаторните пациенти са преживели четири или повече епизода на мания и депресия през последната година. Проучване на хора с биполярно разстройство I установява, че 37% от тях са имали множество епизоди на мания и депресия. Този процент нараства до 60% след две години от проучването и до 73% след пет години. Като цяло депресивните симптоми продължават по-дълго от манийните епизоди.