Мисловни грешки – какво представляват?

Наричани общо мисловни грешки, това са начини, по кои­то вашият мозък изопачава информацията и ви кара да види­те живота през призмата на фалшивите мозъчни съобщения.

Когато допускаме умствени грешки, мозъкът ни изкривява и разбира погрешно случващото се и стига до погрешни и подвеждащи заключения за хората, ситуациите и самите нас.

Защо е важно да разпознаваме умствените грешки? Първо, умствените грешки не са мисли, а действия. В резултат на това те често водят до автоматична реакция, когато в главата ви се появи погрешно послание.

Това означава, че не сте безпомощни срещу тях. Помнете, че свръхмисленето и свръханализирането се случват след появата на погрешни мозъчни послания.

Ето защо дори нещо да изглежда естествено и правилно, грешка на ума, като например прекомерното анализиране, може да доведе до силно изкривен навик или поведение.

Всъщност, когато се появи първата мисъл или импулс, имате избор дали да продължите да анализирате тази първа грешна мисъл безкрайно. Подхранвайки грешката на ума. Или да спрете да мислите, преди да е излязла извън контрол.

Втората причина,

поради която грешките в мисленето са важни, е, че изкривените самовъзприятия са тясно свързани с тези негативни мисловни процеси.

Помнете, че когато мислите за себе си, се активира центърът ви за самочувствие. С други думи, колкото повече размишлявате за това, което сте направили (или не сте направили, но е трябвало да направите), и се фокусирате върху негативните аспекти на себе си, толкова повече активирате нездравословните аспекти на центъра за самооценка и толкова повече страдания изпитвате.

Вместо да намали страданието, той го усилва и удължава. И в крайна сметка вие оставате заклещени в спомена за негативните аспекти на вашето преживяване. Тези спомени водят до склонност да приемаме нещата твърде лично, което води до негативно самовъзприятие и нездравословно поведение. В резултат на това се отдалечаваме от истинската си същност, от истинските си цели и ценности.

Добрата новина е, че ако осъзнаете, че сте попаднали в капана на тези мисловни модели, можете да изберете да пренасочите вниманието си по друг начин.

Психиатърът Дейвид Д. Бърнс, който изучава желанието и усилията, категоризира (и преформулира) грешките в мисленето в своя бестселър “Да се чувстваш добре” по начин, който ги прави лесни за регистриране.

Ко­гато се доверявате и откликвате на фалшивите мозъчни съобще­ния, вие всъщност филтрирате информацията. Минимизирате своя (или нечий друг) принос или стойност и персонализирате взаимоотношенията си по начин, който ви кара да мислите, че нещо не е наред с вас (или с някой друг).

Нека разгледаме всяка една от мислов­ните грешки по-обстойно.

Грешка в мисленето № 1: мислене “всичко или нищо” (черно-бяло мислене)

Когато изпаднем в тази грешка, ние правим напълно крайни оценки на възприеманата информация (включително ситуации, хора и нас самите) като:

  • перфектна или безнадеждна;
  • отлична или ужасна;
  • най-добра или най-лоша и т.н.

Всъщност този тип мислене може да се проследи назад до перфекционизма.

Мисленето “всичко или нищо” също е егоцентрично. Това води до възприемане на себе си като човек, можещ да прави нещата перфектно. Или като пълен провал, отново без средно положение.

Всъщност най-често срещаният случай е, когато се възприемате напълно отрицателно, а другите – напълно положително, защото постоянно се подценявате.

Когато това се случва многократно, започвате да тълкувате всички неуспехи и грешки като доказателство за собствената си неадекватност. И развивате високи, почти недостижими очаквания към себе си.

Подобно на това мислене “всичко или нищо” често затваря очите за хората около вас и за възможностите в живота. Например перфекционизмът може да ви накара да пропуснете “страхотен партньор”. Такъв, който би бил идеален за вас, който би ви накарал да се чувствате в хармония с истинската си същност. Който би ви обичал и би се отнасял добре с вас.

Перфекционизмът може да навреди и на кариерата ви. Мисленето “всичко или нищо”, изразяващо се в колебание дали да се заемем с работа, може да доведе до обсебване от представата за чудесна възможност за работа. Такава може изобщо да не съществува.

Друг начин, по който мисленето “всичко или нищо” може да ви навреди, е вземането на решения.

Грешка в мисленето № 2: Фаталистично мислене (предполагане и предвиждане на най-лошото)

Когато мислим фаталистично, преувеличаваме или надценяваме настоящия си опит. Смятаме, че нещо лошо се е случило или предстои да се случи.

Такова мислене обикновено се нарича фатализъм или мислене по най-лошия сценарий. Това е така, защото е невъзможно да се види друго обяснение, възможност или резултат. Освен тези, които се предлагат от погрешните съобщения на мозъка.

Например, ако говорите пред публика и се запънете за една или две думи, въпреки че останалата част от речта ви върви много добре, всички ще предположат, че сте осъзнали грешката си и че шефът ви може да ви извика и да ви уволни след това.

Подобно на това, когато учите за важен изпит, е фаталистично да си кажете, че ако не получите петица, няма да бъдете допуснати по-нататък.

Ясно е, че всеки, който прекалено анализира, мисли и се пита “какво ще стане, ако”, до голяма степен мисли фаталистично. Търси предопределение и приема най-лошите сценарии.

Грешка № 3: Омаловажаване на положителните неща.

При тази мисловна грешка вие довеждате минимизиране­то, пренебрегването и подценяването до максимум. Като безмилостно подценявате своите положителни качества, предимства и постижения, или като не забелязвате позитивното отношение, което някой има към вас. Ако се върнем към нашия пример за презентацията: когато например някой каже, че харесва начина, по който сте направили представянето, но вие мислите един­ствено за двете нищожни грешки, които сте допуснали. На прак­тика игнорирате постъпващата позитивна информация.

Мозъ­кът ви приема, че тъй като вие мислите лошо за себе си заради допуснатите грешки, другият човек също мисли така. И просто „се опитва да бъде мил“, като „само от любезност“ казва, че е харесал презентацията.

Ако можете да видите нещата от неговата гледна точка, ще осъзнаете, че той наистина е харесал презентацията. И дори въобще не е забелязал дребните грешки, които сте направи­ли. За него презентацията наистина е била страхотна, но вие не можете да приемете тази информация. И не можете да повярвате, че е истина, защото мозъкът ви омаловажава положителните ас­пекти на вашия опит, преди те въобще да са достигнали до ума ви.

Друга рискова област, където се проявява омаловажаване­то на положителното, е правенето на погрешни сравнения. Това могат да бъдат сравнения с други хора от типа „тревата на съседа винаги е по-зелена“. Или пък сравнения с живота, който си пред­ставяте, че бихте могли да имате.

Мисловна грешка №4: Емоционално разсъждаване

Много умствени грешки са отчасти резултат от емоционални разсъждения. Когато страдате от фалшиви мозъчни съобщения, не трябва да вярвате на всичко, което мислите или чувствате.

Това е най-големият проблем на емоционалните разсъждения: те ви карат да вярвате, че това, което чувствате, съответства на истината.

Това ви кара да вярвате, че тези неприятни усещания са сигнал за някаква реална опасност или знак, че нещо наистина не е наред с вас (или с околните).

Подобно на това, ако човек не успее да оправдае завишените си и неоправдани очаквания, това може да доведе до същите неприятни усещания, които водят до убеждението, че нещо не е наред с него.

Сляпото доверие в такива ситуации води до нездравословно и ирационално поведение, което няма никаква основа в заобикалящата ни действителност.

Ето защо трябва да се опитвате да разпознавате, когато сте на път да направите нещо, основано единствено на чувствата ви, а не на това, което е най-добро за вас.

Мисловна грешка №5: Четене на мисли

Четенето на мисли се припокрива до известна степен с някои други мисловни процеси, като фатализма и пренебрегването на положителните аспекти, но е отнесено към друга категория, тъй като хората често се поддават на този измамен мисловен процес и неговото разрушително въздействие върху общуването.

Началната точка на четенето на мисли е така нареченото предположение, че знаете какво мисли, чувства и вярва другият човек.

  • Собственото им поведение (какво казват и правят, как реагират на общуването, как се чувстват физически и психически).
  • тълкуване на жестовете, езика, тона или поведението на другите.

Четене на мисли №6: Мнения “трябва”.

Подобно на четенето на мисли, мненията “трябва” често са придружени и от други грешки в мисленето.

Най-големият проблем с това да си казвате, че “трябва”, “би трябвало” или “задължително трябва”, е, че тези мнения най-често се основават на погрешни очаквания за нещата, а не на реални факти.

Например, ако вярвате, че има само определени начини за поведение, и не успявате да ги следвате постоянно, сте обречени да се чувствате като неудачник и да изпитвате вина, защото не се държите според необосновано високите си стандарти.

Дори и да е добре да го направите, чувството на срам не помага на никого и е по-скоро контра продуктивно. То предизвиква негативни емоции, както емоционални, така и физически (често депресия, тревожност и гняв) и буквално парализира.

Когато се използват неправилно (например за да се засрамите, а не за да се доближите до истинските си цели и ценности), мисленето “трябва” и фалшивите очаквания към себе си обикновено водят до чувство на вина, съжаление, тъга и гняв към себе си.

Когато това мислене “трябва” се прилага последователно, то често води до чувство на обезсърчение и безпомощност и може да предизвика вредни чувства и поведение като депресия, тревожност, пристрастяване или периодични пристъпи на депресия или тревожност.

По подобен начин, когато “трябва” или фалшивите очаквания са насочени навън (например когато се принуждаваме да очакваме от другите или от обществото да задоволят нужда, която ние можем да задоволим сами), изпитваме гняв, отчуждение и неудовлетвореност към другите.

Това може да се случи в съвсем незначителни ситуации, като например когато човекът пред вас на пътя се движи твърде бавно, или да бъде по-сериозно, като например когато се чувствате обременени да общувате с колеги или членове на семейството.



Вашият коментар