Какво са фалшиви мозъчни съобщения и как се отразяват на живота ви, ще научите от текста по-долу.

Объркващо и доста болезнено е, когато нашия мозък завземе контрола над мислите ни, атакува нашето самоуважение и поставя под въпрос способностите ни, а също така ни държи под контрол чрез нашите копнежи и желания, опитвайки се да диктува действията ни.

Откъде се взимат тези негативни убеждения и съмнения?

Отговорът е от фалшиви мозъчни съобщения.

Те представляват измамни и също така погрешни мисли, както и всеки смущаващ и разсейващ импулс, порив или желание, отклоняващи ви от истинските цели и стремежи в житейски план (тоест от истинското ви Аз).

Дори да не страдате от натрапчива тревожност, можете да разпознаете чувството, което се появява, когато мозъкът ви ата­кува с фалшиви съобщения.

Как се проявяват фалшиви мозъчни съобщения и какво ви ка­рат да правите?

Процесът започва, когато фалшиви съобщения изплуват на повърхността и ви накарат да изпитва­те безпокойство и дискомфорт. Усещанията могат да бъдат фи­зически – като сърцебиене, чувство за празнота в стомаха или физическа потребност от нещо, или пък емоционални – като страх, ужас, безпокойство, гняв или тъга.

Независимо какво е усещането, на този етап вашата основна цел е да се освободите от него колкото е възможно по-бързо и затова действате по автома­тичен, отработен вече начин.

Тук се намесват вредните стратегии, използвани за излизане от тези некомфортни усеща­ния.

Те могат да бъдат различни, в зависимост от съдържанието на фалшиви мозъчни съобщения и от навиците, които сте си изработили, за да се справяте с безпокойството.

Възможните варианти са безброй и включват задоволяване в случай на при­страстяване, въвличане в спор, избягване на определени си­туации, изолиране от външния свят или непрекъснато прове­ряване на нещо.

В много случаи вие дори не осъзнавате какво правите, но дълбоко в себе си, на подсъзнателно ниво, инстинк­тивно вярвате, че трябва да изпълните някакво действие или да се освободите от някое натрапливо и неприятно усещане, което изпитвате.

Емоционални усещания срещу емоции

Това, което обърква хората що се отнася до дискомфортните усещания, които са предизвикани от  мозъчните съобщения, определени като „фалшиви“, е разликата между емоционалното усещане и емоцията или реалното чувство.

Емоционалното усещане са тези чувства, за които не е налице реално основание, а са породени от фалшиви мозъчни съобщения.

Тоест, ако сте тъжни, заради загубата на ценен за вас човек, това е базирана на реален факт емоция. Във всички подобни случаи вашата реакция е такава, каквато по принцип  биха имали другите хора и съответства на реално случило се нещо.

Тоест тук говорим за емоция, а не за емоционално усещане. Този тип емоции не трябва да бъдат избягвани. Напротив, необходимо е да ги изживеете и градивно да се справите с тях, при появата им.

И обратно, ако сте се почувствали тъжни поради ми­сълта, че никой не се интересува от вас и че никой не ви обича – въпреки очевидните доказателства за обрат­ното, като например това, че сте свързани с любящо се­мейство и приятели, – то тогава тъгата ви е резултат от фалшиво мозъчно съобщение.

Такова чувство ние оп­ределяме като емоционално усещане (не емоция), кое­то може да ви накара да действате по начин, който не е от полза за вас, като например да се изолирате от хора, които са искрено загрижени за вас или да посегнете към храна или психоактивни вещества в опит за бягство от реалността, или като се поддадете на друг вид нездраво­словно поведение.

Емоционално усещане

Термина „емоционал­но усещане“ се използва по отношение на чувства, които са породени от фалшиви мозъчни съобщения. От тези усеща­ния трябва да се научите да се освобождавате и да ги възприемате като резултат от фалшиви съобщения на мозъка си.

Те са измамни и ви карат да действате по начини, които не ви помагат и не водят до нищо градивно.

Запомнете: емоциите трябва да се изжи­веят пълноценно и да се справите с тях конструктивно, защото те имат отношение към истинските ви потребно­сти и истинското ви Аз, докато на емоционалните усеща­ния трябва да се противопоставите и да ги ограничите.

Макар да е напълно естествено да искате да избегнете стреса, да почувствате облекчение или да се стремите към удоволствие, проблемът със задоволяването на влеченията и облекчаването на тревожността идва оттам, че при тези състояния мозъкът ви е склонен автоматично да избере нездравословно поведение, за да ви успокои.

Всъщност, оставяйки се на привичните реакции, вие давате възможност на тялото и мозъка си да започнат да свърз­ват това, което правите или избягвате да правите, към което се стремите или за което постоянно мислите, с временно облекче­ние или удоволствие.

Тези действия създават силни и устойчиви невронни вериги в мозъка ви, които трудно могат да бъдат про­менени без значително усилие и внимание.

Докато се разгръща този процес, фалшиви мозъчни съобщения зачестяват и дис­комфортните усещания стават по-интензивни, а на вас ви става все по-трудно да им устоявате и да промените поведението си.

Затова, когато постоянно повтаряте нещо, което ви доставя удо­волствие или когато избягвате някакво особено болезнено усе­щане, мозъкът ви „се научава“, че тези действия са с приоритет и генерира мисли, импулси, влечения и желания, за да ви накара да ги правите отново и отново. И не се интересува, че тези действия всъщност са вредни за вас.

Всяко действие, кое­то правите в даден момент, заедно с начина, по който фокусира­те вниманието си върху него, влияят на мозъка ви и на връзките, които се образуват в него.

Това означава, че ако повтаряте едно и също действие отново и отново – без значение дали то има по­ложителен или отрицателен ефект върху вас – заздравявате нев­ронните вериги, свързани с него. Така че, ако избягвате нещо, което ви причинява безпокойство, страните от хора, които ви обичат или пиете, за да на­малите стреса, мозъкът ви все повече ще за­твърждава веригите, които отговарят за тези действия, а това оз­начава, че ще бъдете  много по-склонни да повтаряте поведението или навика автоматично винаги когато възникне подобна ситуация.

Фалшиви мозъчни съоб­щения водят до дискомфортни усещания (и физически, и емо­ционални), които ви карат да действате автоматично по начини, които не са от полза за вас.

Привични реакции

Когато се спомене думата привичка, повечето хора се се­щат за повтарящи се физически действия. Нашето раз­биране е по-широко. Например ако постоянно избягва­те ситуация, човек или място заради начина, по който ви кара да се чувствате, това също е привична реакция.

Същото важи и за подаването на натрапливи мисли, причинени от фалшиви мо­зъч­ни съобщения, които не водят до решение или реален напредък.

Ние определяме свръханализирането и свръхмисле­нето като привични реакции. Затова, когато говорим за Център на навика и за привични реакции, имаме пред­вид повтарящи се мисли и действия или липса на действие – всяка повтаряща се реакция, която е причинена от фал­шиво мозъчно съобщение и ви пречи да се фо­ку­сирате върху нещо, което е полезно за вас.

Разпознаване на фалшивите мозъчни съобщения

След като вече имате представа какво са фалшиви мозъчни съобщения, можете да мислите за негативното им въздействие върху вас. Активностите и влеченията са по-лесни за разпозна­ване, защото можете да ги видите или почувствате физически. Това, което повечето хора се затрудняват да идентифицират на пръв поглед обаче, са мислите, свързани с определени дейст­вия.

Макар разпознаването на подвеждащите мисли често да е трудно в началото, не бива да се чувствате обезкуражени или да се предавате.

Един от най-добрите начини да ги „забележите“ е да бъдете бди­телни по отношение на „негативните послания, които изпращате към себе си“ – онези неща, които автоматично си казвате, без да осъзнавате, че са неверни и които околните може би никога не биха предположили, че съществуват в главата ви.

Възможно е вече да сте срещали идеята за фалшиви мозъчни съобщения, само че под различно название. Някои терапевти или медици ги наричат „когнитивни разстройства“, „автоматични мисли“, „не­гативно мислене“ или „лош сценарий“.

Основната идея е, че това са неистини, с които се самозаблуждавате – погрешни обясне­ния за причините, поради които нещата се случват независимо от вас – и които ви карат да реагирате по привичен начин, който не е от полза за вас.

За разпознаването на фалшивите мозъчни съобщения често може да ви бъде от помощ знанието за нещо, което други хора са описали или преживели.

Предлагаме ви списък с примери за такива измамни съобщения, дискомфортни усещания и нездра­вословни привични реакции:

Измамни мисли/импулси/убеждения (Фалшиви мозъчни съобщения)

  • Не съм достатъчно добър / добра.
  • Трябваше / не трябваше.
  • Започвам да полудявам/ Аз съм болен човек.
  • Аз съм лош човек / Не съм добър колкото…
  • Нищо не струвам / Всички други са по-важни от мен.
  • Ще бъда отхвърлен/ Всички мислят, че съм…
  • Нещо не е наред с мен.
  • Не мога да се контролирам.
  • Никой не ме харесва / Никой не ме обича / Ще си остана сам.
  • Единственото, което мога, е да се грижа за другите/ Животът ми има стойност само ако се грижа за другите.
  • Не заслужавам да бъда щастлив – заслужавам да страдам или да бъда наказан.
  • Всички други се справят чудесно; какво ми има на мен?
  • Имам нереалистични и непостижими желания като напри­мер винаги да се чувствам „добре“.
  • Винаги искам нещо, което не е за мен.
  • Мечтая си да избягам от реалността.

Дискомфортни усещания

  • Тревожност.
  • Празнота в стомаха.
  • Изтръпване и мравучкане в областта на стомаха.
  • Напрегнатост или тежест в гърдите.
  • Потене.
  • Учестено сърцебиене.
  • Прилив на топли вълни към гърдите, ръцете или лицето.
  • Тъга/депресия.
  • Умора.
  • Страх/ паника.
  • Чувство за безпомощност/ безнадеждност.
  • Физическо влечение към нещо, доставящо удоволствие.

Привични реакции

  • Употреба на лекарства и алкохол.
  • Пазарувам/ харча пари, при положение че не мога да си го позволя.
  • Губя си времето за неща, които нямам нужда да правя.
  • Въвличам се в спорове/ карам се с хората.
  • Пристрастяване към секса.
  • Преяждане и повръщане, подлагане на диети.
  • Избягване на хора, места, събития.
  • Пушене.
  • Ям неща, които не ми се отразяват добре.
  • Многократно проверяване на нещо (имейли, съобщения, фа­кти, информация).
  • Избягване на неприятни (но полезни) неща като правене на упражнения/спорт.
  • Свръхобмисляне или свръханализиране на ситуации, съби­тия, проблеми.
Фалшиви мозъчни съобщенияДискомфортни усещанияПривични реакции
Не съм достатъчно добър.Празнота в стомаха.Потребност да получа уверение от някого, че съм добър.
Аз съм лош човек.Пристягане в гръдния кош.Изолация/ отдръпване от хората.
Трябваше да послушам Джо, а не да споря с него.Учестено сърцебиене, изпотяване.Постоянно се извинявам на Джо, въпреки че той постоянно ме уверява, че няма проблем.
Толкова ми е нервно, че направо ми идва да изляза от кожата си.Силна превъзбуда/ „ще се пръсна от напрежение“.Успокоявам се с алкохол, трева или лекарства.
Няма да ме назначат на тази длъжност.Изтръпване в стомаха, страх.Измислям извинения, за да не отида на интервюто; избягвам ситуацията.
Ще се изложа с тази презентация/ Няма да се справя с презентацията.Звънтене в ушите/ замаяност.Пазаря се друг да направи презентацията или да я преместят в друг ден.
Тя ще ме напусне!Страх, нервност, разсеяност.Постоянно проверявам имейла си, за да видя дали имам писмо от нея (и да се уверя, че всичко е наред).
Толкова съм му ядосана – той е виновен за всичко!Прилив на топлина към гръдния кош и ръцете.Споря с него, дори и да се окаже, че не е виновен.
Трябва да хапна нещо сладко.Усещане за глад, слюноотделяне.Ям сладки неща, въпреки че нямам нужда от въглехидрати и се опитвам да отслабна.
Много ми се яде пържено (въпреки че имам висок холестерол).Просто не се сдържам – не мога да не го изям!Ям пържено пилешко и холестеролът ми се вдига още повече.

Помислете за фалшиви съобщения на своя мозък и за цик­лите, през които преминавате.

Какви са лъжливите съобщения, които мозъкът ви изпраща и какво правите вие в резултат на тези негативни послания?

Те могат да бъдат най-различни – от не­гативни мисли за самите вас през усещане за неадекватност, до желание да избягате от своята реалност, отдавайки се на прият­но влечение или на нещо друго, заради което пропилявате ценно време и средства.

Това, върху което ние ви обръщаме внимание, са мислите, влеченията, желанията и импулсите, които ви карат да действате по начини, които ви отклоняват от истинските ви цели и ценности.

В таблицата може да видите как фалшиви мозъчни съобщения са се отразили на някои хора. Разгледайте я ред по ред в хоризонтална посока, за да добиете представа за мислите, усещанията и реакциите на конкретния човек. След като прегледате тези примери, вероятно ще можете да дадете и свои собствени.

Недвусмисленият извод от горните примери е че когато хо­рата се съмняват в себе си и в правотата си, не могат да видят реалността такава, каквато е и поддавайки се на измамните им­пулси, стават напълно неспособни да следват своите истински цели и ценности. За да се справят с дискомфортните си усеща­ния (както физически, така и емоционални) и да облекчат тре­вожността си, те просто започват да правят разни неща – един се извинява, друг търси уверение от околните, трети постоян­но се оправдава, четвърти не спира да проверява имейла си, из­бягват определени ситуации, посягат към психоактивни веще­ства, за да притъпят усещанията си или пък се отдават на някое силно влечение като ядене на сладкиши или пържена храна, за да си доставят моментно удоволствие.

Във всички изброени случаи действията на хората са вредни за тях и по никакъв на­чин не ги приближават до истинските им цели в житейски план.



Вашият коментар