За допаминът и пристрастяването

В мозъка съществуват функционални клетки, наречени „неврони“. Предаването на информацията и свързването между тях става с помощта на синапсите – чрез електрически сигнали и невротрансмитери.

В човешкият мозък има множество важни невротрансмитери, имащи различни функции. Един от тях е така нареченият „допамин“.

Допаминът е определен като невротрансмитер за пръв път през 1957 година от швейцарски и английски учени.

Макар и не единствен, този невротрансмитер е един от най-важните, които участват в процеса на обработка, на награди. Освен това има по-значителна роля в мотивацията за получаването на награда, в сравнение с удоволствието от самата награда. Тоест, по-скоро тук става дума за желание, отколкото за харесване.

Ако се абстрахираме от споровете за разликите между удоволствието и мотивацията, можем да кажем, че допаминът се използва, за да се измери пристрастяващия потенциал на всеки наркотик или всяко поведение.

Тоест колкото повече допамин се освобождава чрез наркотик по съответния награден път на мозъка и колкото по-бързо се освобождава този невротрансмитер, толкова по-пристрастяващ се оказва наркотикът.

Например, даването на шоколад на плъх, намиращ се в кутия, увеличава основната продукция на допамин с повече от 55%³⁹.

Също така, освен откриването на допамина, от невролозите е установено още и че удоволствието и болката се обработват в припокриващи се региони в мозъка като работят чрез механизъм на „опонентния процес“. Или казано иначе, болката и удоволствието се балансират помежду си.

За балансът между удоволствие и болка

Нека ви дадем един пример.

Представете си, че мозъкът ви съдържа везна, с опорна точка, разположена в центъра й. Когато на кантара няма нищо, е в покой. В моментът, в който започнете да изпитвате удоволствие, обаче, по наградния път се освобождава допамин и везната се накланя на страната на удоволствието. И така, колкото повече се накланя в тази посока и колкото по-бързо се случва това, толкова повече удоволствие изпитваме.

Но един важен факт за баланса е, че той трябва да бъде изравнен. Тоест, везната не иска да бъде накланяна твърде дълго време само в една или само в другата посока. Следователно, всеки път при накланянето на балансът в посока удоволствие, се задействат могъщи саморегулиращи се механизми, които го изравняват отново.

Но саморегулиращите се механизми не изискват волеви акт и съзнателна мисъл. Подобно на рефлексите, те просто се случват.

Липсата на баланс между удоволствието и болката или накланянето на везната към удоволствията, може да доведе до пристрастявания към храна, наркотици, използването на социални мрежи и прочие.

Ако вие също се чувствате пристрастени, което повлиява негативно на ежедневието ви, ви съветваме да потърсите помощ.

Един от най-добрите начини за справяне с всякакъв вид пристрастявания е чрез Когнитивно-поведенческа терапия. За консултация, се свържете с нас.