Шизотипно личностово разстройство

Шизотипното личностово разстройство се характеризира със странни убеждения и поведения. Човекът  с шизотипно личностово разстройство може да демонстрира прекомерна социална тревожност, както и необичайни идеи. Това включва магическо мислене, например той вярва, че мисленето за някакво събитие може да го накара да се случи. Исторически се забелязва, че роднини по права линия на хората с шизофрения имат склонност към странни поведения. Ранните изследвания в поведенческата генетика  също установяват странности в социалното поведение, възприятията и мисленето у роднини на хора с шизофрения.

Шизотипното личностово разстройство се дефинира чрез странно поведение, когнитивни изкривявания и неуместен афект. Макар, че тези поведения, мисли и афекти са сходни на наблюдаваните при хора с шизофрения, човекът с това разстройство не е загубил контакт с реалността.

Диагностичните критерии за шизотипното личностово разстройство описват човек, който демонстрира модел на дискомфорт в социалните взаимоотношения и ограничена експресия на емоции в тях. Този личностен стил трябва да се оформя през ранна зряла възраст.

Трябва да присъстват и пет специфични характеристики:

1.Човекът прави връзки между идеи, които не са свързани една с друга.

2.Има странни убеждения или се ангажира в магическо мислене, например вяра в телепатия.

3.Има необичайни прецептивни преживявания.

4.Изявява се със странно мислене и реч.

5.Подозрителен е.

6.Демонстрира неуместен афект.

7.Изглежда странен на другите.

8.Няма близки приятели.

9. Демонстрира прекомерна социална тревожност, която не намалява, когато ситуацията стане по-позната.