Хазартна зависимост

Хазартът е част от човешкото съществуване, от както свят светува – поне от началото на писаната история. В момента се продават лотарийни билети навсякъде по света. Много страни имат някаква форма на законен хазарт, какъвто се наблюдава с Съединените щати в Лас Вегас и на много други места. По телевизията може да се наблюдава покер турнир, а онлайн покерът се предлага от много места в интернет.

В едно национално, базирано на общността проучване, четири от пет изследвани, или 78,4 % от повече от 9000 души в извадката, съобщават, че поне веднъж в живота си са играли хазарт. Около 54% са играли хазарт повече от 10 пъти, 27% са го правили повече от 100 пъти, а 10,1% повече от 1000 пъти. При някой хора хазарта се превръща в проблем, който изглежда подобен на пристрастяването към психоактивни вещества.

Подобно на зависимостта към наркотични вещества, патологичният хазарт продължава  дори въпреки отрицателните последици, например последователни загуби и неспособността да контролира собственото хазартно поведение. За да е налице хазартна зависимост, трябва да са налице четири от следните критерии: има потребност да се играе хазарт  с увеличаващи суми пари; човекът е неспокоен или раздразнителен, когато се опитва да ограничи хазартното си поведение; опитвал е в миналото да намали хазарта; игра хазарт когато се чувства дистресиран; опитва се да компенсира загубите; лъже за да прикрива участието си в хазарт; разчита на другите да осигурят парите загубени в хазартни игри.

Моделът на развитието на хазартната зависимост може да бъде непредвидим и не е свързан с никаква възрастова група. Наблюдавани са случаи, в които това разстройство се развива в юношеството, млада зряла възраст, средна възраст и дори в старостта. Мъжете обикновено развиват разстройството по-млади, докато жените по-късно в живота.

Психологичните изследвания показват, че патологичният хазарт е нещо повече от разстройство на контрола върху импулсите, а е друг пример за зависимост. Хората както с патологично хазартно поведение, така и с разстройство, свързано с ПАВ, демонстрират толерантност към веществото.

С наркотиците хората развиват толерантност и трябва да употребяват по-големи дози от веществото, за да получават същия ефект. При хазарта човек има нужда да залага повече, за да поддържа същото ниво на възбуда.

Абстиненцията също е общ фактор и за двете зависимости. Когато човек намали едното или другото или го изостави, става тревожен и раздразнителен. Хазартът и употребата на ПАВ могат да доведат до незаконни действия, за да може да продължат да се практикуват.

Изследователите смятат, че четири когнитивно-емоционали процеса играят роля в патологичния хазарт. Първият е поведенческото обуславяне. Хората са чувствителни към наградите в живота си. Първоначалните печалби, когато се играят хазартни игри, ще карат човек да го прави по-дълго.

Вторият когнитивно-емоционален процес е преживяването със знаци, които предизвикват импулса да се играе хазарт. Както е при други разстройства с пристрастяването, например алкохолизма, просто виждането на нещо като чаша бира ще предизвика физиологична възбуда и ще засили желанието да се пие. Същото важи и за хазарта и човекът ще демонстрира процеси на вниманието, при които бързо ще забелязва свързаните с хазарта неща.

Третият процес е импулсивност ,а четвъртият нарушено изпълнителско функциониране. То води до вземането на решения, които на свой ред водят до неточна оценка на ситуацията, т.е. те продължават да играят хазарт дори когато външните фактори показват отрицателни последици. Патологичните комарджии често пренебрегват дългосрочните последици заради краткосрочните преживявания.

Патологичният хазарт е сериозно разстройство, което се лекува успешно с прилагането на  психотерапия. Ако някой от вашите близки проявява поведения присъщи за хазартно зависимите потърсете психолог или психотерапевт.


Вашият коментар