12 глупави грешки, които правят умните хора

Всеки прави грешки. Това е част от човешката ни същност. Определяме ги като дребни или големи. Наричаме ги глупави ако по-късно сметнем, че е трябвало да постъпим иначе. Което за съжаление много често е вярно.

Може би се питате как е възможно, при наличието на стотиците, дори хилядите глупави грешки, които сме склонни да правим ние хората, да изберем дванадесетте най-глупави.

Отговора се крие в това, че сме избрали една определена категория от тях. Те са дванадесетте най-глупави, защото ни карат да правим безброй други грешки. Това са грешки, които ни причиняват безсмислено емоционално страдание. Те не са свързани с конкретни решения, а с начина по който вземаме решения. С две думи: това са грешки в начина, по който разсъждаваме за обстоятелствата в нашия живот или така наречените когнитивни изкривявания. Това са погрешни мисли и идеи, които поддържат негативното мислене или помагат за поддържане на негативните емоции. Теорията за когнитивните изкривявания е предложена за първи път от д-р Дейвид Бърнс. Ето ги и тях:

1.Черно-бяло мислене: разглеждате ситуацията само в две категории вместо като континуум.

Пример: Ако нямам стопроцентов успех, значи съм напълно провален“

2.Катастрофизиране (предсказване на бъдещето): прогнозирате негативно бъдеще, без да отчитате други по-вероятни резултати.

Пример: Ще бъда толкова разстроена, че вероятно няма да мога да функционирам.

3.Дисквалифициране или обезценяване на позитивното: неразумно си казвате, че положителните преживявания, дела или качества нямат значение.

Пример: Изпълних онзи проект добре, но това не означава, че съм компетентен, просто имах късмет.

4. Емоционални разсъждения: мислите, че нещо трябва да е вярно, защото го чувствате (всъщност вярвате) толкова силно, пренебрегвайки или обезценявайки доказателствата за обратното.

Пример: Знам че на работа правя много неща добре, но пак се чувствам провален.

5. Цялостно етикетиране: поставяте фиксиран, общовалиден „етикет“ на себе си или другите, без да отчитате, че доказателствата може да водят до по-разумно и не толкова дефинитивно катастрофално заключение.

Пример: Аз съм загубеняк. Той не е читав.

6. Преувеличаване/обезценяване: когато оценявате себе си, друг човек или ситуация, неразумно преувеличавате негативното и/или обезценявате позитивното.

Пример: Получаването на посредствена оценка доказва колко съм неадекватен. Получаването на високи оценки не значи че съм умен.

7. Ментален филтър (наречен и селективно абстрахиране): обръщате ненужно голямо внимание на един негативен детайл, вместо да виждате цялата картина.

Пример: Тъй като получих една ниска оценка в общото оценяване, това означава, че работата ми е много слаба.

8. Четене на мисли: вярвате, че знаете какво си мислят другите, и не отчитате други, по-вероятни възможности.

9. Свръхгенерализиране: правите цялостно негативно заключение което далеч надскача актуалната ситуация. „Винаги“, „Никога“.

Пример: Тъй като се почувствах некомфортно на срещата, не притежавам необходимото, за да създавам приятелства.

10. Персонализиране: вярвате, че другите се държат негативно заради вас, без да отчитате по-правдоподобни обяснения за тяхното поведение.

Пример: Майсторът беше груб с мен, защото направих нещо погрешно.

11. Твърдения с „трябва“ и „на всяка цена“ (наречени строги правила): имате точна, фиксирана идея как вие или другите трябва да се държите и надценявате колко зле е, ако не се отговори на тези очаквания.

Пример: Ужасно е, че допуснах онази грешка. Винаги трябва да давам максималното от себе си.

12. Селективно мислене: виждате отрицателните аспекти на ситуацията.