Биполярно афективно разтройство (БАР)

Биполярното афективно разстройство в миналото се е наричало манийно-депресивно разстройство.

Промените в настроението са важен аспект на БАР. Те включват интензивно чувство на благополучие заедно с огромна енергия, наблюдавани при мания, и тяхната противоположност, демонстрирана в депресията. Промени в когнициите и възприятията също съпътстват тези състояния. При мания мислите като че ли текат лесно и много хора установяват, че са изключително продуктивни по време на маниен епизод. Възприятията и усещанията също може да са засилени. Манията обаче засилва и чувството на натиск с препускащи мисли и идеи, които нямат смисъл. Понякога това включва чувството “Мога да направя всичко”, както и чувството, че нищо няма да стане. Хората в състояние на мания е възможно да купуват скъпи вещи, които не могат да си позволят, да залагат големи суми и да се впускат във всякакви типове рисково сексуално поведение. Чувстват се така, сякаш нямат от какво да се притесняват. Депресивните епизоди разкриват противоположната картина: човек има понижена енергия и мрачна перспектива в свят, който е черно-бял, и не желае да прави почти нищо.

Една характеристика, преживявана в манията и депресия от много хора  р страдащите от БАР е раздразнителността.

Описанията на мания и депресия съществуват от повече от 2000 години. Хипократ (460-377 г.пр.н.е.) описва както мания, така и и меланхолия. Той възприема тези разстройства като отделни, породени от подлежащи разстройства, свързани с дисбаланс в четирите течности. Днес бихме нарекли това хормонален дисбаланс. През 150г. Аретей от Кападокия свързва манията и меланхолията като едно разстройство. Той описва хора, които след като са преживяли меланхолия, изпадат в мания, и обратното. От онова време до сега манията и депресията се смятат за различни части на едно разстройство. Например през 1854 г. Фалре във Франция  описва кръговото разстройство, а Байлажер – “двойна лудост”, за да обозначат начина, по който депресивните и манийни епизоди са част от едно разстройство. В края на 19 и началото на 20 век Крепелин формулира в учебниците си идеята, че манийната депресия и шизофренията са две отделни разстройства – виждане, което продължава да съществува и до днес. По-нататък, през 1957г. Лианхард разграничава еднополярно и биполярно разстройство. Еднополятното е е депресия без мания, докато биполярното  обхваща и двете.

Художникът Едвард Мунк, който рисува известната картина “Викът”, страда от биполярно афективно разстройство.

Други известни личности страдащи от БАР са актрисите  Катрин  Зита Джоунс и Линда Хамилтън, певицата Шиниъд О’ Конър, писателя Чарз Дикенс. Предполага се, че гениалният композитор Лудвиг ван Бетовен е страдал от биполярно афективно разстройство.

Източник: Анромална психология – Уилям Дж. Рей