Хиперактивност и дефицит на вниманието

Хиперактивност и дефицит на вниманието

Това нарушение е често срещано, около 2-5% от децата в начална училищна възраст имат хиперактивност и дефицит на вниманието. Децата с хиперактивно поведение лесно могат да бъдат объркани и диагностицирани погрешно. Всъщност това са деца със съвсем нормален интелект и възможности за съответната им възраст.

В тази категория попадат деца на възраст от 1 до 12 години, които са прекалено подвижни, твърде импулсивни, ненужно активни, имат нарушена концентрация на вниманието и са абсолютно дезорганизирани в своята дейност и взаимоотношения. За да се постави съответната диагноза е необходимо да са налице поне 6 от тези прояви, да са в продължителност на 6 месеца и да се наблюдават навсякъде.

Хиперактивност и дефицит на вниманието  се среща в три основни типа :

– първия се характеризира предимно с хиперактивно поведение

-втория се характеризира предимно с дефицит на вниманието

-третия е смесен тип, при който се срещат и двете наведнъж, той  е и най-често срещания тип.

Появата на симптомите е от най-ранна детска възраст от 2-5 години.

Основни клинични прояви

Това състояние се характеризира с нарушена концентрация на вниманието или неспособността на децата да се фокусират върху определени задачи като четене, писане, учене на урок, игра и други дейности за дълъг период от време. За тези деца е трудно и дори невъзможно да се занимават с тихи, релаксиращи действия и игри. Вниманието им се отвлича често от шумове, миризми и дори от собствените им мисли. Те винаги имат голям излишък от енергия, непрекъснато говорят и са неуморими. Когато разговарят се движат непрекъснато, местят неща или въртят предмети в ръцете си, говорят прекалено много и често прекъсват другите като се натрапват с неподходящо поведение. По време на разговор никога не изчакват другите да се изкажат, първо избълват думи без да мислят, а чак след това ги осмислят.

Много характерно за тях е да са импулсивни и непоследователни, правят нещата без да се замислят. Често забравят или губят вещите си и много трудно овладяват емоциите си. Наблюдава се честа промяна на настроенията. Времето прекарано в сън е малко в сравнение с другите деца и е характерно внезапно заспиване след като се изтощят напълно.

Поведенческите прояви

Те се изразяват в това, че децата с хиперактивност с дефицит на вниманието често имат проблеми с разбирането и изпълнението на задачи и инструкции. В дома си чупят предмети – чаши, играчки и всякакви предмети, катерят се по мебелите и на неподходящи местя, скачат, удрят се.

В училище тези деца са спрягани за „лоши деца“ , защото не стоят мирно в час и не могат да участват в групови дейности. В час едно такова дете постоянно демонстрира неподходящо поведение – върти се на стола, шуми и пречи на другите, не изпълнява и никога не довършва до край поставените задачи. Към детето са отправени постоянни забележки и оплаквания както от учителите, така и от съучениците.

Това става причина децата да се чувстват неразбрани, да бъдат негативни към учебния процес и да нямат желание да посещават училище.

Деца с хиерткативност с дефицит на вниманието са почти винаги изолирани от другите деца, трудно намират приятелства, защото имат проблем в създаването на контакти и взаимоотношения. Общуването с околните е винаги затруднено и това ги кара да се чувстват самотни. Всъщност тези деца имат желания за комуникация, но изпитват трудности да я осъществят.

Обикновено нямат депресивни и агресивни прояви.

При добра комплексна терапевтична стратегия прогнозата е много добра.

Необходима е консултация и комплексна работа с психолог и логопед. Родителите също трябва да участват активно в този процес след като бъдат консултирани.  Важно за терапията е факта, че децата се повлияват много добре от награди и наказания.

Добре е децата да бъдат мотивирани и насърчавани в дейностите, които наистина им представляват интерес, за да се постигнат възможно най-добри резултати.