Умствена изостаналост

Децата с умствено изоставане често проговарят и прохождат по-късно, по- късно усвояват и хигиенни навици.

Умствената изостаналост се диагностицира с помощта на тестове за интелектуални способности и наблюдение върху адаптивните способности на детето – дали то успява  да се справя самостоятелно.

За да се постави тази тежка диагноза първо е необходимо експеримент в рамките на 1-2 месеца, през които да се работи много упорито с детето и ако не се отбележи никакъв напредък тогава можем да говорим за тази диагноза.

И до днес причините за това увреждане не са изяснени напълно.

Има предположения за органични увреждания по време на бременността, раждането и ранния период. Вирусни заболявания по време на бременността, отравяне на майката с химични вещества, припадъци и стрес по време на бременността, асфиксия при самото раждане, тежка физическа травма през ранния период. Възпалителни заболявания на мозъка  като енцефалит, менингит. Генетични и хромозомни нарушения също могат да предизвикат умствено изоставане. Генетично обусловено умствено изоставане е синдрома на Даун. При този синдром умствената изостаналост е на хромозомна основа.

Степените на умствена изостаналост са три – лека,умерена,тежка и дълбока.

Леката умствена изостаналост

Децата с тази диагноза са обучаеми деца, които могат да бъдат научени да говорят, разбират и да се справят с много неща в ежедневното си функциониране. Всичко това е доста ограничено и с трудности, но не и невъзможно. Децата с лека степен на умствена изостаналост могат да  бъдат  научени как да се справят с живота без постоянен придружител. Ако бъдат добре тренирани и обучени те могат да водят самостоятелен живот и дори да създадат семейства. При тях по-скоро наблюдаваме емоционални и поведенчески проблеми. Те проговарят по-късно и изпитват трудности в речта и комуникацията, което е причина често да са изолирани и отблъсквани от другите деца.

Като големи тези хора се чувстват на мястото си ако бъдат научени да се занимават с неща, с които  могат да се справят като например да помагат в домакинството,  да се грижат за растения или животни, дърводелство и др.

Ранното диагностициране и ранната интервенция са от изключително значение за развитието на тези деца. Повечето от тях имат изключителен потенциал и не бива да бъдат подценявани и изолирани от света. Те имат добри перспективи за адаптация и справяне с живота, но е необходимо да преминат през подходящи обучителни и тренировъчни програми. Необходими са много разбиране и подкрепа от срана на семейството и околните, за да могат тези деца да се чувстват обичани.

Умерена умствена изостаналост

Тези деца почти не подлежат на обучение, те не могат да четат и пишат и ако говорят е с големи трудности. Могат много малко неща и могат да бъдат научени най-вече на ръчен труд. Те не могат да се справят самостоятелно и изискват внимание и грижа. За децата с умерено умствено изоставане е необходим постоянен придружител, които да ги насърчава и да им помага. Има и редки случаи, в които деца се научават да четат и пишат макар и затруднено.

Tежка умствена изостаналост

При тези деца картината е доста по-тежка и необходима постоянна грижа и внимателен контрол от страна на грижещия човек. Тези деца не могат да се справят по никакъв начин самостоятелно и е необходим постоянен придружител, които да посреща нуждите им. Тези деца не говорят и не могат да бъдат обучавани, защото те не разбират нищо от това което се случва.

Дълбока умствена изостаналост

Това е най-тежката картина на умствено изоставане. Тези деца са абсолютно необучаеми. Не могат да говорят, да се движат и да функционират самостоятелно. Нужни са грижи, постоянен контрол и наблюдение.