Перфекционизъм – натрапрлив стремеж към съвършенство

Този термин като че ли не се нуждае от определение, перфекционизъм = стремеж към перфектност, към съвършенство. Да, но за какво съвършенство става дума? За какъв вид съвършенство? И защо?

Нека отбележим, че перфекционистът е обладан от натраплив стремеж към съвършенство. (Привидно!) Това само по себе си показва неестествения и невротичен характер на този стремеж.

Така че да уточним.

Дали перфекционизмът не е непрекъсната, натрапчива нужда, която ви подтиква да търсите съвършенството?

Правилно ли е такова определение? Не, и ето защо:

Стеснителният, човекът с чувство за малоценност, който компенсира по този начин, отлично знае, че за него съвършенството е непостижимо.

Защото несъвършеното състояние не може да породи съвършено действие.

След като обаче истинското съвършенство е непостижимо – и вътрешно и външно, – с какво би могъл да го замести? С привидно съвършенство.

Да внесем още едно уточнение. Перфекционизмът е непрекъсната, натраплива нужда, която подтиква човека с чувство за малоценност да се стреми към привидно съвършенство и го държи в по-слабо или по-силно изразено състояние на тревожност.

Пред нас следователно е човек, страдащ от чувство за малоценност и стремящ се да намери разрешение, от което ще страда още повече, но което поне е за пред хората! Този човек се стреми към нещо като постоянно и пълно съвършенство. Той винаги ще е по следите на това, което ще му позволи да запази тази привидност.

Но кой трябва да разпознае съвършенството? Другият очевидно! Така че перфекционистът ще прави всичко, без отдих и почивка, за да го признаят другите за съвършен. Той се чувства длъжен да поддържа фасадата си в безупречно състояние, без пукнатина, без драскотина!

Тежък всекидневен труд… А чуждото мнение не спира да бръмчи в ушите му. защото да не забравяме, от него зависи вътрешната му сигурност! Натрапливият характер на перфекционизма е очевиден.
   Този човек е съвършен: той е начетен, обективен, умее да се държи, винаги е спокоен и любезен. Не проявява раздразнителност, добър е, справедлив, неподкупен, лоялен. Умее да обича, но не и да мрази… И цялата тази фасада трябва да се поддържа ежедневно и ежеминутно!

Всеки пробив в някое от тези съвършенства предизвиква у него притеснение и тревога. Защото другите могат да забележат, че той не е това, за което се представя.

Тоест перфекционистът трябва да минава за човек, който превъзхожда всички , с които общува, или поне е равен на най-достойните! Става дума следователно за агресивна компенсация. Става дума за предизвикателство, но внимание: предизвикателство, приело формата на съвършенството и в което няма никаква видима агресивност. Отвътре – агресивен и предизвикателен. Отвън – любезен, спокоен и усмихнат.

Често срещан е случаят на “лекия” перфекционист, проявяващ се само при определени принизяващи обстоятелства. Например човек, който няма познания в дадена област, разговаря със специалист. Виждаме как перфекционистът усмихнато кима с глава при всеки термин, при всеки цитиран от другия автор. Той като че ли твърди: “Да, да, прекрасно знам… известно ми е” , докато всъщност не разбира нито дума. ( В подобна ситуация нормалният човек ще реагира или с безразличие към невежеството си, или ще започне да задава въпроси. Впрочем перфекционистът може също да задава въпроси не защото отговорите го интересуват, а за да покаже колко е интелигентен и възпитан.)

А ето и един “тежък” перфекционист с външно поведение на “голям баровец” – съвършен, безразличен, нехаещ. Дори да е беден, той плаща сметката на другите. Високомерно отказва да му се издължат: “хайде, хайде… няма смисъл.” ( Подтекст: “съвършенството ми на голям баровец ме поставя над тези неща.”) Сдобие ли се с билети за концерт, ще ги даде на приятелите си, въпреки че сам желае да отиде. (Подтекст: “така другите ще узнаят, че имам връзки и ще разберат колко много ги превъзхождам.”) Ще прави на другите услуга след услуга. Дори ще им намира работа (за което небрежно ще спомене в разговор: “Нищо не ми струваше”).

Света ще обърне, за да помага на другите. И понеже е “за другите”, няма да се притеснява да моли за услуга. Нима ролята му на покровител не му доставя сигурност? И не е ли “човек с връзки” в очите на тези, на които помага?

От само себе си се разбита, че когато моли за себе си, чувството му за малоценност веднага се проявява и несръчното му поведение предопределя неговия неуспех. Впрочем, тъй като всички са свикнали с държанието му на голям баровец, той не би и помислил да моли за себе си, освен може би за някой високоплатен пост, който би благоволил да приеме!

В основата на човек, който се стреми към перфекционизъм винаги има силно изразено усещане за малоценност и унижение.

Перфекционистът се превръща следователно в същество, чието поведение изцяло зависи от другите и му е наложено от тях. И тъй като перфекционизмът е компенсиране на чувството за малоценност пред другите, то той е и предизвикателство (вътрешно агресивно) към другите.

Добре виждаме противоречието: перфекционистът отблъсква другите, но има нужда от тях, за да покаже съвършенството си!

И тъй като отправя предизвикателство, той се смята за независим. Очевидно е обаче, че не е назависим, след като сигурността му зависи от мнението на другия. Той прекалено категорично отхвърля “тълпата” в името на свободния индивид /той самия/! Но случи ли се тази тълпа да го акламира, не бойте се – той няма да я отблъсне, стига тя да обяви неговото превъзходство и съвършенство.

Освен това насаме със себе си перфекционистът е винаги тревожен. Защото е непрекъснато разкъсван от противоречието между “съм” и “изглеждам”. Дори когато е сам, другите продължават да присъстват. Тогава той кове нови оръжия или предъвква общественото мнение…

Също като стеснителния, и перфекционистът е затормозен.

И това е напълно естествено! Спонтанността му умира, тъй като чрез нея рискува да разкрие истинската си същност… Единствените му контролирани “спонтанности” са тези, които съответстват на фасадата му: откровеност, лоялност, доброта, добродетелно възмущение.

Перфекционистът е самотник. Но не поради мъдрост, съвсем не! Поради опасения да не се разкрие пред чуждите погледи. Перфекционистът е вътрешно изсушен и само психологическото лечение може да възстанови статуквото.



Вашият коментар

This website uses cookies and asks your personal data to enhance your browsing experience. We are committed to protecting your privacy and ensuring your data is handled in compliance with the General Data Protection Regulation (GDPR).