Защо психологията е на дневен ред?

Защо толкова хора се интересуват от психологията?

Отговорът е прост: стремителното развитие на психологията отговаря на една огромна потребност. В условията на нашия разцентрован свят се налага задълбочено проучване. Необходимо е да се открие здрава почва и върху нея да се гради. Не ви ли се свива сърцето когато се огледате наоколо?

Болестите са станали начин на живот: изтощение, потиснатост, възбуда, чувство за малоценност, болезнена напрегнатост, агресивност, злобна надпревара, враждебност, страх, тревожност, стремеж към превъзходство на всяка цена…

Твърде много първостепенни неща са деформирани – сексуалността, възпитанието, общественият климат, човешките стойности, религията…

Тъжно е да се наблюдава колко много хора не представляват нищо в сравнение с онова, което биха могли да бъдат.

Човешките контакти се разпадат. Тълпата и Масата заместват съзнателния Индивид. Желанието просто да се разхождаш започва да означава единствено леност. Въздържаността и самообладанието изчезват. Спокойствието и ведростта учудват. Възвишената постъпка – а тя би трябвало да е в реда на нещата – се окачествява като изключителна. Все повече хора несъзнателно изпитват ужас от себе си, без да са наясно, че от тук започва величието, стига да преодолеят това чувство.

Всичко е равновесие!

Има само едно решение – да се намери здрава изходна база. А тя е една-единствена – физическото и душевното равновесие. Нищо не бихте могли да постигнете без него. Без него никога няма да сте пълноценен. Равновесието е инструментът на човешкото самоусъвършенстване. Всяка загуба на равновесие откъсва човека от неговата физиологическа и психическа цялост, от неговата истинска хуманност. Всяка болест, всеки психологически недъг, всяка неуравновесеност отдалечава човека от самия него и от възможностите му.

Да вземем един обикновен пример: ако страдате от зъбобол, този зъбобол обхваща цялото ви същество. Духът ви се съсредоточава върху него и всичко останало престава да съществува. Вие се отъждествявате с вашия зъбобол. Болката ви отдалечава от самия вас, от евентуалната ви трудова дейност, от мислите ви. Бистротата на ума ви изчезва.

Повечето психически заболявания приличат на този зъбобол. Човек не действа според разума си, а според болестта си. Такъв е случаят със стеснителните, с агресивните, с обзетите от тревожност. Такъв е случаят и с лицата, страдащи от комплекси, болезнена напрегнатост и натрапливи мисли…

Психичните заболявания…

Въпреки че проблемите с психичното здраве може да изглеждат като скорошен феномен, такива са наблюдавани през цялата история. Терминът „психична хигиена“ се разпространява в областта на медицината през XIX-ти век. Преди това не е имало официален термин, който да опише емоционални или поведенчески борби, които са съществували от векове.

Историците и професионалистите по психично здраве имат достатъчно доказателства за историята на психичните заболявания чрез документирани случаи. Тези случаи обхващат широк спектър от проблеми, включително тревожност и алкохолизъм. Всъщност много изследователи теоретизират, че добре известни исторически личности като Едгар Алън По, Лудвиг фон Бетовен, Уинстън Чърчил и други са се борили с психични разстройства.

Психичните заболявания са присъствали много преди да имаме имена или диагнози за специфични разстройства. Разстройствата, които сега познаваме като депресия, посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и биполярно разстройство, имат имена като истерия, шок, психоза и в някои случаи „демонично обладаване“.

Когато настъпи XX-ти век, обществото най-накрая призна съществуването на психични заболявания и лекарите започнаха да лекуват тези състояния. И все пак възприятията на обществото за проблемите с психичното здраве все още трябваше да извървят дълъг път.

Възприятия за психични заболявания в историята

Съвременните лечения за психични разстройства изглеждат по-ефективни и хуманни в резултат на нашите еволюирали възприятия. Докато тази повишена осведоменост ни е от полза сега, възприемането на проблеми с психичното здраве е било изключително опасно в миналото.

През Средновековието психично болните пациенти често ставали изгнаници, оставени на произвола на съдбата в обществото. В някои случаи хората през Средновековието са гледали на хората с психични заболявания като на вещици или доказателство за обладаване от демони. Свръхестествените идеи не спрели дотук. С течение на вековете хората с психични заболявания се чувствали все повече и повече дискримирани. Твърде често тези вредни идеи станали смъртоносни.

Когато се прилагало лечение, то всъщност никога не помагало. Например, лечението на „демонично обсебване“ изглеждало почти като мъчение. Екзорсизмите, недохранването и неподходящите лекарства се появявили като методи за лечение на хора с психични заболявания.

Идеята, че те са „луди“ или „от другия свят“, повлияло на липсата на ефективни методи за лечение. Дори сега на много семейства и общности им е трудно да разберат борбите на психичните заболявания. Често това прави предизвикателство за пациентите да търсят или да научат за различните налични форми на лечение.

С течение на времето обаче хората започнали да разбират психичните заболявания все повече и повече като общество. Защитниците на психичното здраве като Доротея Дикс, движенията в социалните медии и напредналите медицински технологии ни позволиха да видим физиологичните доказателства за психичните заболявания.

В резултат на това методите на лечение са се развили значително през времето.

Първите форми на лечение

Услугите за психично здраве не винаги са били от полза за пациентите, които са имали нужда от лечение. Нека преминем през хронологията на лечението на психични заболявания, за да подчертаем ключови моменти в историята, които са ни довели до мястото, където сме днес.

Преди XVIII-ти век

През XVI век много лекари разделят психичните проблеми на две категории: демонично обладаване или физическо заболяване. Когато физическо заболяване или аномалия се появи при пациент с психично заболяване, лечението често се фокусира върху фиксирането на физическите симптоми. Например, ако някой с психично заболяване има болки в стомаха, лекарите могат да насърчат употребата на лекарства, билкови добавки и промени в начина на живот.

Още през XVI-ти век лекарите също извършват интензивни операции на пациенти, проявяващи проблеми с психичното здраве. Историческите документи показват, че тези операции често са включвали инвазивни мерки, като например създаване на дупки в черепа.

През това време започват да се появяват и нехирургични подходи за лечение. Тези методи обаче имали и сериозни последици за пациентите. В много сценарии тези лечения са работили на социално-икономическо ниво, за да изключат психично болните хора от обществото. Например, хората с психични заболявания често се оказвали в затвора и никога нямало да получат подходящо лечение в новия си живот като осъдени престъпници.

Тази форма на социално отстраняване също включвала прилагането на психиатрични болници, които се развили в съвременните дни, за да предоставят морални методи за лечение на хора с психични заболявания. Но преди XVIII-ти век тези болници се превръщат в жестока среда на изолация.

Нововъзникващи лечения през XIX-ти и XX-ти век

През следващите векове лечението на психично болни пациенти достигнало върхове, както и спадове за всички времена. Използването на социална изолация чрез психиатрични болници и „лудници“, както са били известни в началото на 1900 г., се използвало като наказание за хора с психични заболявания.

В допълнение към изолацията, XIX-ти и XX-ти век донесли нови форми за справяне с психичните проблеми, включително:

• Фройдистки терапевтични техники, като „лечение с говорене“;
• Електрошок, известен още като електроконвулсивна терапия (ЕКТ);
• Антипсихотични лекарства и други лекарства;
• Лоботомия и други форми на психохирургия;

Много от тези методи на лечение се появили като начин да се коригира възприятието на обществото за хората с психични заболявания, вместо всъщност да помогнат. Лечения като лоботомията започнали да се разглеждат като морално погрешни. На свой ред вредните психохирургични методи станали по-малко популярни и в крайна сметка спрели да се използват.

Други лечения обаче просто се развили, за да станат по-ефективни и по-малко вредни. Всъщност пациентите с психични заболявания и до днес все още използват Електроконвулсивна терапия за лечение на тежки случаи на разстройства на настроението. Някои знаменитости, включително Кари Фишър, се заклеха, че съвременната версия на ЕКТ е най-ефективното лечение на разрушителните симптоми на психични заболявания.

Трайната стигма на психичните заболявания

През този период войниците от Първата и Втората световна война, както и потиснатите малцинства, често били диагностицирани с „истерия“ или „невроза“. Симптомите на тези нарушения включват:

• Недостиг на въздух или болки в гърдите;
• Хронични болки в стомаха;
• Припадъци;
• Повишена тревожност;
• Продължителни чувства на тъга, параноя и безнадеждност;
• Злоупотребата с наркотични вещества;

Тези симптоми често се разглеждат като срамни и драматични. Понякога симптомите дори се смятали за измислени от пациента. Тази стигма се отнася особено за жените през цялата история. Много жени, които са имали симптоми на психично заболяване, са били отписани като продукти на тенденцията на истерия. Един добре известен разказ, „Жълтият тапет“, написан от Шарлот Пъркинс Гилман, описва подробно ужасите на това да бъдеш заключена за лечение: затворник в дома си и в ума си.

Активизъм за психично здраве

Днес стигмата около психичните заболявания е намаляла с новите знания, които имаме по темата. Това отчасти се дължи на защитниците на психичното здраве, които видяха ползите от предлагането на хоспитализация за психично болни пациенти.

Доротея Дикс беше революционен лидер в движението за психично здраве, което започна през XIX-ти и XX-ти век. Въпреки че се е установила в Съединените щати, Дикс пътува по целия свят, за да предаде посланието си. Тя дори успява да убеди папа Пий IX да проучи несправедливите начини, по които са лекувани хората с психични заболявания.

Дикс вярвала в хоспитализирането на хора с психични заболявания, които се нуждаели от лечение. Тя обаче поискала по-добри условия в тези институции. Освен това Дикс работи за застъпничество за правата на жените, което пряко спомогнало за намаляване на случаите на истерия, диагностицирани с преминаването към XX-ти век и след това.

Работата на Дикс не свършва дотук. Това продължава през целия й живот и след него, тъй като все повече институции променили своите подходи за лечение, за да гарантират, че шансът на пациента за успех след изписването ще се увеличи.

Историята не подчертава непременно една единствена ефективна форма на лечение за хора с психични заболявания. И все пак, той илюстрира как нашите идеи за психичното здраве са се развили заедно с нашите подходи за него.

Как изглежда грижата за психичното здраве сега?

Лечението на психичните заболявания е изминало дълъг път в историята. С първите подходи към лечението, наподобяващи изтезания, както и с по-ранното недоверие за съществуването на психично заболяване, е лесно да се почувствате така, сякаш може да няма добър метод на лечение за психично здраве.

Въпреки това съвременният ни поглед върху психичните заболявания се е подобрил неимоверно. Бивши активисти като Доротея Дикс и настоящите движения за осведоменост за психичното здраве в социалните медии промениха разговора. Сега леченията се справят с психичните заболявания разумно, ефективно и морално.

Програмите предоставят съвременни методи за лечение на пациенти. Най-важното е, че специализираните екипи си сътрудничат с пациентите и техните семейства, за да се създаде колективен подход към лечението.

Важността на психологията в наши дни

Психологията е научно изследване на човешкото поведение и умствени процеси. Съществува от древните цивилизации на Египет и Гърция, най-вече като клон на философията, но започва да се използва като независим клон на научното изследване през 1870 г. Ефектите от психологическите изследвания са по-уместни и уважавани от всеки друг период в миналото, а нови открития и приложения за психологията винаги се откриват от най-добрите изследователи.

Например, помислете за първоначалната реакция към ветераните от Първата световна война от психологическите и медицински специалисти от началото на XX-ти век.

Първоначална теория, написана от лекаря Чарлз Майерс през 1915 г., предполага, че войниците са претърпели „контузиен шок“ поради излагане на повтарящи се ударни удари, което води до увреждане на мозъка.

Когато тази теория беше опровергана, преобладаващата мъдрост по онова време беше, че хората, страдащи от “контузиен шок”, са просто слаби или страхливи, въпреки факта, че някои оценки показват, че близо 20 процента от оцелелите ветерани от Първата световна война са развили това състояние.

Съществува почти единодушно съгласие сред съвременните психолози, че „черупковият шок“ всъщност е това, което обикновено наричаме днес посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

Много от основните съвременни приложения на психологията се въртят около защитата на хората от емоционални и физически наранявания, като същевременно им осигуряват необходимата умствена честотна лента, за да се справят с психологическите опасности, с които много хора се сблъскват ежедневно.

Проблеми като взаимоотношения, стрес на работното място и финансови затруднения могат да бъдат засегнати от психологически симптоми, които изискват диагностициране и управление, което е мястото, където съвременната психология влиза в игра и защо е толкова важна.

Въпреки популярния стереотип за частния практикуващ терапевт, популяризиран от медиите, професионалистите по психология всъщност имат достъп до голямо разнообразие от индустрии и области, от образование и наказателно правосъдие до маркетинг и политика.

Как психологията помага на хората?

По същество психологията помага на хората до голяма степен, защото може да обясни защо хората действат така, както го правят.

С този вид професионално прозрение психологът може да помогне на хората да подобрят вземането на решения, управлението на стреса и поведението си въз основа на разбирането на миналото поведение, за да предскажат по-добре бъдещото поведение.

Всичко това може да помогне на хората да имат по-успешна кариера, по-добри взаимоотношения, повече самочувствие и като цяло по-добра комуникация.

Информация: udc.edu