Детската невроза

Диагностицирането на неуравновесеностите  в детска възраст несъмнено е от изключително значение. В действителност то е свързано с предотвратяването на неврозите у възрастните! Понякога е по-лесно да се открият и лекуват в тази възраст, защото детската неуравновесеност се проявява бързо.

Наблюдават се смущения в характера. На мястото на жизнеността и неустойчивостта, присъщи на детската възраст, детето проявява прекомерна “уравновесеност” и устойчивост. То е взискателно и упорито. Непослушно е, държи се предизвикателно, по недопустим начин противоречи и се противопоставя на средата си. Враждебно е, сърди се безпричинно и лъже. Характерът му става затворен и неотстъпчив. Появява се мързелът. Същевременно детето дава признаци на свръхчувствителност и срамежливост. В отделни случаи се стига до бунтове, бягство от къщи и дори до кражба…

При детските неврози често имаме физически прояви. Например енуреза ( нощно напикаване ), заекване, тикове, хистерични прояви и т. н.

Най-ясно детската невроза се проявява в семейството. Малкият невротик се стреми да се покаже пред другите в най добрата си светлина… а за близките му остават най-лошите му изблици. Ето защо често пъти е трудно да се открие веднага причината за този вид неуравновесеност. Дали тя се крие в семейството? Или става дума за предразположение у детето? В случай, че е “предразположено”, мноgо добре разбираме колко е трудно на родителите да се справят с него… Родителската лабилност може да стане причина за детската невроза, както често се случва. Но понякога евентуалната “слабост” на възапитателите е чисто и просто обезсърчение, тъй като виждат безполезността на усилията си… Налага се да се направи всичко възможно, за да се открият причините.

Чести причини за детските неврози

Детската неуравновесеност обикновено e основана на чувствителността. Да си припомним безбройните адаптации, които се изискват от детето! Нека споменем само приемането и свикването с новороденото братче или сестриче, което е класически пример за адаптация. Невинаги интелигентността на родителите е достатъчно условие, за да елиминира шока от ревността, който продължава да съществува у детето, без то да осъзнава това. Често са случаите, при които много деца изпадат в затруднение. Те смятат, че им е невъзможно да се приспособят. При това положение те “дават задех ход” и прибягват до инфантилна ситуация. Защо? Защото така се чувстват сигурни и щастливи. По този начин някои младежи си остават “деца” … или се крият зад болестта, за да запазят вниманието и обичта на родителите. Още повече, че всичко, което предизвиква чувства на фрустрация, унижение, страх, може да породи невроза.

Лечение на детската невроза

Корените на детската невроза рядко са дълбоки. Дори ако родителите са неспособни да се справят с нея, достатъчни са няколко сеанса с психотерапевт, за да бъдат прекъснати. Животът все още не е имал време да се организира и да кристализира около младата невроза. Ето защо често пъти не се налага да се прилагат дълъбинни терапии. Съществуват много “тестове” специално за деца; също така занимания с марионетки, рисуване т. н. Чрез тези игри и рисунки детето “проектира” съзнателните си и несъзнавани склонности. В детските рисунки съществува примитивен реализъм, който позволява да се разкрият дълбоките чувства. Детето с удоволствие се отдава на тези занимания, “тайната” му изплува на повърхността; терапевтът веднага я забелязва и решава как да постъпи ( работа с детето, беседване с родителите, занимания с тях и т. н. ).