Първостепенната роля на възпитанието
- 19.06.2012
- Posted by: tsvetanp
- Category: За родители

ДА БЪДЕШ СЪЗНАТЕЛЕН ИНДИВИД,
КОЙТО УМЕЕ ДА ДАВА
В това се изразява истинското съвършенство на всеки човешки живот. Но съвършената реализация изисква съвършени условия – физиологически и психологически. Тя изисква човекът да е цялостен, а не раздробен на многобройни фрагменти, натъпкан със страхове и комплекси. Много хора усещат, че им липсва нещо, за да бъдат самите те. Повечето психологически заболявания се дължат на неправилно ориентираното търсене на тези именно липсващи неща.
За да бъдеш осъзнат индивид, е необходима цялостна хармония на човешката личност.Хармонията идва от реда. А редът идва от равновесието. Затова всяка болест пречи на осъзнатостта. Защото раздвоява човека и нарушава хармонията му. Без подреденост няма истинско действие /което хармонично да съответства на вътрешните наклонности на индивида/. В този случай човекът усеща противоречието между това, което върши, и това, което е. И страда.
Без подреденост нито любовта, нито приятелството са възможни. Любовта се състои в това да даваш. За да даваш, трябва нещо да притежаваш. а да притежаваш нещо, означава да си психологически силен. Няма истинска сила без равновесие. Без равновесие изживяваме една неистинска любов, която само получава и взима, но не умее да дава. Изживяваме вкопчване, което често се появява при неправилното възпитание – фактор на не едно заболяване.
На първо време възпитанието е “дресиране”. То се състои в създаването у детето на определени рефлекси. Някои от тях се вкореняват у него завинаги, били те добри… или лоши.
Веднага става ясно, че съвършеното възпитание изисква и трите елемента / баща – дете – майка / да бъдат съвършени.
Което е утопично. А и дори родителите да са съвършени, възпитанието им трябва съвършено да съответства на темперамента на детето. Което също е утопично. Следователно възпитанието винаги е компромисно решение. Ролята на възпитател не се импровизира. Все повече родители разбират това и се обръщат към училището на психологията. Да възпитаваш, означава да предаваш знания, но главно да предаваш душевни състояния. Ясно е в такъв случай, че деформираното душевно състояние се предава на детето в този си вид. Ако родителят има у себе си “призма” , която изкривява погледа му върху нещата, този неправилен поглед ще се предаде в девет от десет случая в потомството.
Идеалното възпитание би следвало да се основава на уравновесеността на възпитателите. Повечето от психологическите болести при възрастните се коренят в семейната среда. /Не трябва, разбира се, да се обобщава. Несъмнено понякога се срещат порочни деца независимо от причината. Тогава възпитателят се сблъсква с често непреодолими трудности./ Човек се възпитава с любов. Знаем обаче, че няма истинска любов без хармонично равновесие.
Истинската любов е тази, която дава, и то непрекъснато. Иначе любовта често е плод на емоционалност или на моментен порив. Ако един родител страда от някакъв психологически недъг / депресия, страх, слабост, тревожност / , той естествено ще се опита да го запълни. Защо? За да се чувства сигурен. И към кого ще се обърне? Към детето си. Ще се вкопчи в него, защото детето представлява неговата сигурност и компенсира неговата слабост. В този твърде разпространен случай родителят си въобразява, че дава. Всъщност той само получава.Смята, че разширява хоризонта на детето си, а всъщност го стеснява.
Необходимо е да открием собствения си ясен поглед върху нещата и собственото си равновесие. Най-напред заради самите себе си. След това, за да можем да възпитаваме.