Гневът

Гневът е отрицателна емоция, толкова силно свързана с болката и депресията, че понякога е трудно да се определи къде едно от тези емоционални състояния започва и къде завършва друго.

Болката никога не засяга само тялото – тя си има емоционални и физически страни. Емоциите ни са силно свързани с това колко болка усещаме, а самата болка е тясно свързана с депресията. Физическата болка на депресията захранва гневни чувства, така както гнева и яда пораждат депресия.

Гневът е много силна емоция и често моментното усещане от него е добро. Гнева има мотивиращата сила да кара хората да действат. Но на лице са добри и лоши  действия. Важно е да се опитаме да ги различаваме.
Гнева има ефекти, които никак не са безвредни. Психологическото му въздействие е много силно. Когато сме ядосани чувстваме как гнева изпълва гръдния ни кош, главата ни, и как преминава през цялото ни тяло. Но ефектите от това състояние са коварни. Гневът служи за постигането на моментна цел. Той е пряк път към мотивацията. Лошото е, че той създава кръг на ярост и в последствие чувство за пораженство.

Когато сте гневни изпитвате нуждата да предадете собствената си болка на другите.

Но в крайна сметка гнева може да доведе до самосъжаление, защото дори и да използвате околните за буфер, не можете да премахнете болката, която е в самите вас.
Гнева е начин да накарате другите да платят за вашия собствен емоционален дисбаланс. Той води до депресии и в крайна сметка намаля силно удоволствието от живота.

  Психолозите препоръчват няколко начина, които помагат да се предотврати възможността гнева да руши емоционалния ни живот и този на другите около нас:

Първо, разбира се, трябва да приемем собствения си гняв. Някой хора отричат гневното си поведение или просто не го възприемат като гневно, не зависимо от това, че в крайна сметка им причинява дискомфорт.

Гледайте на гнева си като на сигнал – той не е нещо, което трябва да се избягва или подтиска. Той е сигнал за това, че е възникнал някакъв дразнител, на който трябва да обърнете внимание.

Опитайте се да си отговорите какви са целите, на които служи гнева ви. Шефа ви се е развикал на работното място и вие се чувствате унижени. След това вие самите изразявате негативните си емоции като прехвърляте яда си на други хора. За да намерите мотивацията на гнева си, винаги търсете вътре в самите вас.

Вслушайте се в диалога, който водите със себе си. Често гнева се базира на вътрешното вярване, че са се държали несправедливо с нас или, че сте били онеправдани по някакъв начин. В този случай просто се опитайте да се отърсите от мисълта за това, че сте били наранени или пренебрегнати. Също приемете факта, че в живота не винаги нещата се подреждат по-най справедливия начин.

Идеята, че живота е справедлив не само е ирационална, но и ще ви накара да трупате в себе си купища болка и обиди, които считате, че са ви причинени. Всичко това ще ви накара да изпитвате ярост и ще ви води към депресия. А гнева ви няма да има лек защото няма как да промените несправедливостта.
Самосъжалението също е резултат от тези убеждения. А непрестанното оплакване на другите и към себе си води до инерция и пасивност.
Щом веднъж съумеете да приемете, че живота може понякога да е несправедлив, ще можете да започнете да следвате позитивните си цели.
Ще сте способни да работите за намаляването на несправедливостта, като превръщате гнева си в изблик на положителна сила, както и да следвате достигането на потенциалите си, независимо от пречките, които съществуват.