Неврастения

Неврастения

Невротично състояние, при което умората е основният симптом. Болният спи зле и сутрин след събуждане се чувства изтощен. Оплаква се от главоболие, дифузни болки (в гърба, корема), от стомашно-чревни разстойства; раздразнителен е и сексуално импотентен. Близките му са склонни да го смятат за мним болен. Това състояние, в много случаи поддаващо се на лечение, настъпва обикновено вследствие на емоционално изтощение. Според първите психоаналитици, отразяващи мнението на една цяла епоха, това състояние се свързва с неудовлетворител-на сексуална практика (онанизъм, прекъснато полово сношение). Днес понятието неврастения обхваща част от неврозите и невротичните депресии. То е изчезнало от европейските и американските класификации, но се е запазило в някои страни, като СССР. В DSM III (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorgers, 1983 ) го намираме под наименованията “дистимно разстройство”, или “депресивна невроза”.

Това е най-широко разпространената невроза. Нейните прояви са следните: главоболие, нарушение на ритъма на съня, лесна избухливост, нетърпение и раздразнителност при не особено силни и незаслужаващи такава реакция поводи, намалена трудоспособност, неиздръжливост на умствени и физически напрежения, привидно намаление на паметта, лесна плачливост. В редица случаи се прибавят и симптоми на нарушения във функциите на вегетативна нервна система – усещане на тежест и стягане в сърдечната област, сърцебиене, присвивания в стомаха, пулсиране в горната част на коремната област, усещане на втрисане. Не са редки разстройствата на половия живот. Не всички изброени симптоми се проявяват у даден болен. Някои могат да преобладават, а други да са едва загатнати. В едни случаи появата им може да бъде едновременна, а в други случаи с развиват последователно.

Неврастенията се проявява в три форми.

Хиперстенна форма на неврастения. При нея преобладават възбудните симптоми – избухливост, неадекватни гневни реакции, усещане на постоянно вътрешно напрежение, безсъние /и то преди всичко трудно заспиване и повърхностен, често прекъсващ се сън/, стягащо главоболие.
Хипостенна форма на неврастения. Тя се изразява в подтиснато настроение, плачливост, много лесна уморяемост, отслабване на вниманието и паметта, тъпо и постоянно главоболие, лесно заспиване, но сънят е колеблив, с кошмарни сънища, удължен, без да ободрява.
Смесена форма на неврастения. При тази форма има смесица на едните и другите симптоми. Възбудимостта бързо се изчерпва и преминава в подтиснатост. Гневната реакция се заменя с плач и чувство на безпомощност.

Невроза или неврастения

 Неврозата е реакция срещу стреса.
Ако организмът ни е физически здрав, а нервната система достатъчно стабилна, след премахване на стресовата ситуация ние се успокояваме. Но ако нервите вече са опънати достатъчно, това не става. Тогава малките стресове прерастват в качествено ново състояние – невроза, или по-точно казано – неврастения в лека форма.
На първо време тя не пречи да живеем нормално. Избухливостта ни спохожда от време на време, а главоболието или дискомфортът в отделни части на тялото отдаваме на времето или други причини.

Нервите ни осигуряват повечето от болестите

Изведнъж с известна изненада забелязваме, че все по-често започваме скандали без сериозни причини, сънят ни става неспокоен, заспиваме късно, будим се рано и сънуваме отвратителни кошмари.
Периодичното главоболие с рязко падане на кръвното налягане намалява работоспособността, появява се остра или притискаща болка в областта на сърцето. След хубаво хапване ни спохождат или киселини, или горчив, металически привкус. В зависимост от нервната система стомахът се затяга или разслабва, апетитът се увеличава или съвсем изчезва. Ако не ви се яде, киселинността на стомашния сок е ниска и не е изключено в скоро време да се сдобиете с гастрит или язва.
Апетитът означава повишена киселинност и рано или късно това ви осигурява язва на дванадесетопръстника. Стигне ли се до задълбочаване на неврастенията, човек започва да живее от резервите си. Когато и те се изчерпат, настъпва психическият срив, който ни сваля “от седлото” завинаги.
Често силният стрес може да предизвика диабет, бронхиална астма, заболяване на щитовидната и задстомашната жлеза, хипертония и исхемична болест.

Ако усетите неврозата

 
·  На първо време опитайте с хвойнови, йодобромни и солни вани, отвари от различни треви, автогенни тренировки или хипноза.
·  Ако неврастенията е в средна фаза, ще ви трябват лекарства. Освен успокоителни психотерапевтът ще ви предпише и препарати за общо укрепване и тонизиране. Но ако изпитвате непрекъснато вътрешно напрежение, перманентна умора, постоянно очаквате нещо лошо или ви обхваща апатия към всичко, трябва да се замислите сериозно.
·  Тежката форма на неврастенията ще познаете по притъпените чувства, приглушените звуци, вътрешното раздвоение, омразата към близките и желанието да ги нараните. Ще я познаете по натрапчивите, нежелани мисли, които насила нахлуват в главата ви, по стремежа към смъртта. В това състояние човек губи работоспособност и амбулаторното лечение вече не помага. Но дори и при най-квалифицирана медицинска помощ, ако неблагоприятната психическа среда се запази, от болестта ще се измъкнете трудно. Следва неизбежен психически срив.

Какво да правим?

·  За да не ни преуморява самата работа, добре е денят да се планира. Най-важните задачи оставете за времето, в което сте особено работоспособни.
·  Ако нервната ви система е наред, заемете се с автотренинг. Така ще се научите да превключвате от неприятните теми към по-приятни и разтоварващи.
·  Много хора подценяват почивката. Те или я пропиляват безсмислено, или си осигуряват през нея такива “развлечения”, които още повече ги натоварват.

 



Вашият коментар

This website uses cookies and asks your personal data to enhance your browsing experience. We are committed to protecting your privacy and ensuring your data is handled in compliance with the General Data Protection Regulation (GDPR).