Любов и общуване

Любов и общуване

 Според Робърт Стенберг структурата на любовните отношения и общуване се изгражда от 3 променливи – интимност, страст, обвързване. В зависимост от различните комбинации на тези съдържателни компоненти на любовта Робърт Стенберг определя 7 вида любов.

Интимност – чувство за близост.

Тя се проявява по различен начин. Хората, които се обичат, се чувстват свързани един с друг и са мотивирани да направят живота на любимия колкото се може по-добър. Отличителен белег на интимността е взаимността на преживяванията в щастливи и трудни моменти. Ние сме готови да окажем подкрепа на любимите ни хора и очакваме подобно подкрепящо поведение и от тях. Любимите ни хора са ни симпатични и се чувстваме комфортно с тях. Общността на интересите, мислите и чувствата е решаващ фактор на интимността. Това измерение общност е предпоставка за трансформиране на чувството на симпатия и взаимно ухажване при романтичните отношения в по-трайни отношения, подобни на съпружеските.

Страст

Oтнася се към такива видове възбуда, които водят до физическо влечение и сексуално поведение в отношенията. Сексуалните потребности са важни, но не са единственият мотивационен фактор на страстта. Стимули могат да бъдат потребността от самоуважение, потребността да принадлежиш към двойката, потребността да получиш подкрепа в трудни моменти. Понякога близостта и интимността предизвикват страст, в други случаи – обратно – страстта предхожда интимността. Има и такива ситуации, когато страстта не се съпровожда с близост, а близостта със страст.

Обвързване

Решението за обвързване може да бъде прозрение с краткосрочен ефект. Затова че конкретно лице обича друго. Дълговременното решение и обвързване предполагат вътрешно убеждение и по-конкретно както го определя Стенберг „вътрешно убеждение, задължение да се запази тази любов”. Този елемент е също така свързан с другите два елемента. В зависимост от вариациите на тези три качествено различни елементи на любовта Робърт Стенберг прави типология, в резултат на която диференцира 7 типа любов:

1.Симпатия/харесване – тя предполага интимност, но не страст и обвързване;

2.Страстна любов или влюбването от пръв поглед – има страст, но връзката не се развива до близки взаимоотношения на интимност и обвързване.

3.Празна (измислена) любов – има обвързване, без интимност и страст. Този тип връзка се проявява в привичните отношения, в които двойката остава заедно по навик или брачни двойки, които не предприемат раздяла или
развод поради най-различни причини (материални – делба, морални – децата).

4.Романтична любов – тя е комбинация от интимност и страст. Това е бурна връзка, типична за първия етап на влюбването, но без решение за обвързване.

5.Сляпа любов или от типа „Холивуд”. Мъжът и жената се влюбват страстно един в друг, женят се пищно и показно без да се познават истински и без да са достигнали до интимност и взаимност на преживяванията. Има страст и обвързване, но няма интимност.

6.Любов другарство/партньорство или съпружеска любов. Тя представлява интимност и обвързване, но не и страст. Това може да представлява дълговременно приятелство, платонична любов, може да бъде и брак. В тази любов партньорите й са много близки и интимни, но сексът не е основен фактор.

7.Съвършената любов – има и страст, и интимност, и обвързване. 

Емоционалното привързване  

Емоционалното привързване е начална форма на изразяване на неосъзнатия стремеж на Аза да бъде с другия. Стремежът към другия не се редуцира до участието на другия в задоволяване на отделните потребности.
Емоционалното привързване е източник на радост и щастие. В срещите с другия се създава пространство, в което ние можем да споделим откровено своите вълнения, безпокойства, мечти, надежди, да бъдем докоснати от нежността, обичта, да преживеем радостта и щастието. 

Какво представлява емпатията?  

Емпатията е форма, с която Азът се въвлича в живота на другия. Тя създава сигурност, усещане за взаимна принадлежност, за заедност, защото това е опит да се преживее и разбере това, което се случва с другия, да се навлезе във вътрешния свят на другия. Емпатията създава особено пространство, изпълнено с взаимно признаване, сигурност, доверие и обич. Емпатията е повече от отговор на изпитваната физическа или душевна болка, в нея се отразява страдието на Аза от безсилието, че другият е ощетен, уязвен, че не е пощаден. Емпатията е проникната от любов. Без любовта емпатията е невъзможна. Любовта присъства в емпатийния отговор като мотив за пресътворяване образа на другия.