Както мъжът не е в състояние да извърши сношение по всяко време, така и жената не е винаги еднакво разположена към телесно общуване.
Взаимното уважение изисква това да бъде вземано под внимание за да има възбуда. Разумният мъж умее да избира подходящия момент за полово общуване, като се съобразява с потребностите на жената. От друга страна, нейното желание зависи много от начина, по който мъжът ще го предизвика. Освен от това някои временни колебания на либидото у жената могат да бъдат причинени и от други фактори, които в отделни случаи не могат да бъдат установени.
Половото влечение и възбуда може да бъде потиснато временно вследствие на тежки болести, изтощение, преумора и в периода на оздравяването.
При много жени либидото зависи от менструационния цикъл. Проведените в различни страни анкети показаха, че някои жени чувствуват най-силно желание кратко време преди менструацията, други — непосредствено след нея и че тогава те най-лесно стигат до мощен оргазъм. Напротив, относително малко жени имат максимално либидо в периода около узряването на яйцето.
В най-благоприятните дни мъжът трябва да отдели особено внимание на желанията на жената, а тя не трябва да скрива от него порасналото си желание и възбуда.
Някои жени казват, че могат да реагират с оргазъм или изобщо желаят коитуса само тогава, когато искат да имат дете. В този случай естествената връзка между сексуалността и възможното майчинство се абсолютизира и се превръща в полово смущение, което се нуждае от терапия. От биологична гледна точка половата активност не е непременно жизнено необходима за отделния индивид.
Елементарните житейски проблеми могат временно да я изтласкат на заден план. Често пъти служебни, семейни или други грижи обременяват жената и мъжа, но не винаги по еднакви причини, по едно и също време и еднакво силно. Продължителното претоварване с работа без съмнение може временно да лиши жената от либидо. И в този случай понякога е необходима психологична и социална терапия, ако жизнените проблеми не могат да бъдат решени или ако след преодоляването им двойката не може отново да намери хармоничен полов контакт.
Ако обаче жената непрекъснато оправдава и обяснява слабото си желание с външни обстоятелства, с претовареност, с грижи, това най-често е признак за липсващо сексуално желание, без тя самата да осъзнава това. Защото за този, който копнее за нея, телесната любов не е уморително усилие. Мисгелд я нарича “интимен активен отдих”. Понякога недоволството от отблъскващото поведение на мъжа или от разпра с него потиска за дълго време поривите у жената, макар външно всичко да изглежда нормално.
Каквато и да е причината либидото и да намалее, жената е изложена на опасността да започне да се самонаблюдава.
След всяка “безуспешна” интимна близост, при която тя се е “насилвала” да се възбуди повече, разочарованието й и склонността й към самонаблюдение растат. Така тя постига обратен ефект. Колкото по-загрижено тя следи развитието на преживяванията си и се мъчи изкуствено да се вживее в тях, толкова по-често възбудата липсва — дори и тогава, когато първопричината вече не действува.
Както мъжа и жената има право на удовлетворение.
Затова в любовния акт тя също може да се държи така, че желанията й да бъдат удовлетворени. От столетия насам двойственият морал беше спуснал бариера пред сексуалната активност на жената. Считаше се за непристойно и порочно, дори “развратно”, ако жената даде на мъжа да разбере потребностите й и прояви активност. Момичетата бяха възпитавани (а някои и днес още се възпитават) в този смисъл и нерядко заплащат за това с аноргазмия.
Самоуважението и уважението пред партньора изискват:
Известно въздържание в началото на запознанството — и от страна на мъжа, докато жената и мъжът не се опознаят толкова добре, че да могат взаимно да се доверят. Тогава вече постепенно създалата се интимност се прелива естествено в пълното отдаване. Първите афекти на влюбването съвсем не са подходящият момент за вземане на такова решение.
За здраво свързаните партньори такова въздържане е неуместно; то почти винаги е за сметка на преживяванията на жената, а често — и на мъжа.
Жената сама най-добре знае и най-непосредствено чувствува кое увеличава и кое потиска възбудата й. Мъжът трябва да бъде или да стане достатъчно чувствителен, за да разбере това; но ако той в дадена ситуация, в определен момент не разбере какво желае тя и по какъв начин я възбужда неговата ласка, тя трябва да го улесни.
За това не са нужни думи — погледите, жестовете, движенията обикновено са достатъчни. Защо тя да не направи това, което и харесва, например да вземе ръцете му и да ги насочи натам, където желае да бъде погалена, или да се притисне до него така, както иска. За мъжа това е доказателство за доверие, за което той ще й се отблагодари с много нежност.
|
