Сексуални проблеми при мъжете-начини за справянето с тях

сексуалн проблеми

Сексуални проблеми са често срещани. Множество органични фактори (болест и наркотици), психологически фактори (гняв и безпокойство при изпълнението) и културни влияния (срам и вина) могат да попречат и понякога да унищожат изцяло сексуалния механизъм. Предположението, че щастливите брачни двойки нямат сексуални проблеми не винаги е вярно. Нито пък може да се докаже, че сексуалният проблем е симптом на нещастния брак. Истината е, че много малко хора имат свободен от проблеми сексуален живот дори когато браковете им са щастливи. Сексуалните проблеми могат да се разрешат чрез ефективни и простички техники на поведение.

Тъй като изследователите са достигнали до ясно разбиране за това, в което можем да сбъркаме в различните фази на сексуалния кръг от отговори, са открити и специфични методи за разрешаването им.

Преждевременна еякулация

Преждевременна еякулация (ПЕ) означава, че мъжът няма адекватен съзнателен контрол над еякулацията си и изживява оргазъм спонтанно, преди да го пожелае. Контролът над еякулацията трябва да бъде естествен, лесен и умишлен. ПЕ може да се превърне в източник на страдание за съпрузите. Ако и двамата не проявят разбиране и зрялост, това условие може да има деструктивно въздействие върху сексуалния живот на двойката и може да застраши връзката им.

Сексуално здравият мъж обикновено може да избере дали да остане възбуден за известно време, или да преживее оргазма бързо. Но при ПЕ липсва съзнателен контрол върху еякулацията. Мъжът се възбужда и преминава от фазата на платото към оргазъм, който поставя край на сексуалното преживяване, преди той да го е пожелал.

Преждевременната еякулация има две форми: основна и вторична.

Основната ПЕ е винаги налице и обикновено се свързва с ранни сексуални преживявания като мастурбацията. Когато мъжът се самозадоволява, еякулира една или две минути. Чрез практикуване това времетраене се запечатва подсъзнателно в ума му. Други ранни сексуални отношения, изискващи бързина, също могат да допринесат за това.Но тъй като това е заучено поведение, то може да бъде променено.

Вторичната ПЕ е резултат от физически причини. След години на нормална еякулация продължителността на половия акт прогресивно намалява. Някои мъже с няколко ПЕ ще еякулират още по време на любовната игра, т.е. преди проникването. Макар че ПЕ е предимно мъжки проблем, изисква съвместна работа, за да се коригира. Съпругът трябва да признае проблема си, а съпругата да прояви търпеливо разбиране.

Понякога тя може да бъде толкова разочарована, че да се нахвърли остро върху “бързия” си съпруг, но подобни реакции само ще засегнат чувството му за неспособност и ще усложнят ситуацията. За щастие лечението на тази унищожитела дисфункция съществено подобрява възможностите на мъжете, които еякулират прекалено бързо. Днес това е възможно почти 100% след около 14 седмици лечение. Нещастните двойки могат да се радват на приятен сексуален живот само след няколко месеца.

Ако не можете да потърсите помощ от психолог или психотерапевт , можете да приложите съществуващите два  метода за справянето на преждевременна еякулация: 1. “притискащата техника” на Мастърс и Джонсън и 2. процедурата “спри започни”. Тук ще изложа последния метод. Той включва няколко стъпки.

1. Доведете съпругата си до оргазъм.

Тъй като преждевременно еякулиращият не може да се концентрира върху решаването на своя проблем, докато жена му получава оргазъм, той трябва да й помогне първо тя да стигне до оргазъм, а след това да се концентрира изцяло върху своите усещания. Съпругът може да помогне на съпругата си чрез ръчна или орална стимулация на клитора й или чрез друг приемлив за двамата метод.

2. Прекарайте време в любовна игра.

Разбирайки, че многото милувки увеличават възбудата на мъжа, жената често ще елиминира докосването на пениса на съпруга си. В усилието си да се справят с прекаленото сексуално напрежение те често пристъпват директно към сношение.

Все пак, когато проникването във влагалището стане без предварителна стимулация, мъжът може действително да проникне и да еякулира по-бързо поради шока в системата му. Затова съпругата трябва любящо да гали гениталиите на любимия си особено долната част и главата на пениса, но не така, че той да еякулира.

3. Навлизане и отдръпване.

По време на тази фаза съпругът поставя пениса си (от позицията, в която мъжът е отгоре, за да има по-добър контрол) бавно във влагалището и спира проникването или се отдръпва, когато усети желание да еякулира. Триенето при пълното оттегляне може да причини еякулация, така че се предпочита, ако е възможно, пенисът да остане във влагалището.

Прекъсването на движението няма да причини понижаване на ерекцията, но ще забави желанието за еякулация. Когато мъжът чувства, че се контролира, може бавно да започне да прониква по-навътре. Ако желанието му да еякулира се увеличава все повече, трябва да спре движението или да се отдръпне внезапно. Целта през тази фаза е да проникне, докато почувства предстоящата еякулация. Мъжът с по-големи проблеми няма да може да вкара повече от главата на пениса си, преди да спре, за да може да се контролира.

4. Контролиране на “точката, от която няма връщане”.

Рано или късно всеки мъж достига до нея, когато продължи да прониква във влагалището, докато свърши еякулацията. Съществува едно “няма връщане назад”. През тази част на лечението мъжът трябва да достигне “точката на няма връщане назад”, но да се контролира, като прекъсне движението.

След еякулацията може да си почине от 15 секунди до 2 минути или повече в зависимост от проблема му внимателно отчитайки времето. Макар че това звучи неромантично и клинично, важно е да се засича времето, докато той започне ясно да разпознава усещането, предшестващо еякулацията. По време на прекъсването мъжът не трябва да прониква повече, а жената не трябва да се движи, да кашля, подсмърча или мига, защото най-лекото движение може да е сигнал за “края” за него.

5. Продължаване на акт на сношението.

Щом веднъж съпругът се научи да разпознава чувството, предхождащо “точката на няма връщане назад”, може да започне да прониква с леки движения. Целта е да толерира постепенно нарастващите импулси. Първоначално ще му бъде трудно да контролира движенията си, защото инстинктите и възбудата му ще го мотивират към по-дълбоко проникване. Все пак такова дълбоко навлизане не винаги носи голямо удоволствие на жената и може да доведе до дискомфорт.

Концентрирането на движението по-близо до отвора на влагалището е по-приятно и за мъжа, и за жената, отколкото дълбокото проникване. За нея така е по-добре, тъй като само първата трета от влагалището е покрито с чувствителна тъкан, а това ще намали възбудата на половинката й и ще му помогне да контролира еякулацията си.

6. Продължителен контрол на еякулацията.

Щом веднъж мъжът започне да разпознава усещането, което предхожда еякулацията и може да редува лекото проникване с периоди на почивка, той ще започне и да се контролира. След като свикне да контролира еякулацията си 15 секунди, може да увеличи това време на четири периода по 15 секунди. Ако се научи да прибавя по минута, може да продължи с още две.

След това би могъл да пробва с три минути. Скоро може да продължи с лекото проникване, достигането на “точката на няма връщане назад”, спиране на проникването и прекратяване на желанието за бърза еякулация. След дълга практика ще може да поддържа половия акт толкова дълго, колкото той и съпругата му желаят.

Мъжът може да контролира еякулацията си, когато може да подбира времето на оргазма си. Периодите на практикуване на “спри започни” могат да доставят удоволствие и на двамата партньори. Съпругът може да увеличи способността си да отлага еякулацията и по този начин да удължава удоволствието от половия акт, а съпругата ще започне да изпитва сексуална възбуда, непозната за нея преди.

Ако досега не е получавала оргазъм, това е моментът. Ако е достигнала тази фаза, може да продължи да се наслаждава на многократните оргазми. Много двойки откриват, че практиката “спри започни” им позволява да експериментират с различни позиции нещо, което не им се е отдавало преди, поради малкото време преди еякулацията.

Чрез работата в екип те ще развият ценни вербални и невербални умения за общуване, както и ново съзнание за тяхната взаимозависимост, за да преживеят сексуално удоволствие.

Еректилна дисфункция

Импотентността, или еректилната дисфункция, се определя като неспособност за постигане или поддържане на ерекцията, необходима за пълноценното сексуално преживяване. Между 10 и 20 милиона американци страдат от импотентност в даден момент от живота си. Когато към тях прибавим и тези с частична еректилна дисфункция, броят им достига до около 30 милиона.

Получаването на еректална дисфункция нараства с годините, но не е неизбежна последица от възрастта.

При възрастните, а и при младите, това неразположение може да се появи като последица от специфична болест или от медицинско лечение, свързано със страх, загуба на самоувереност и депресия. Около 5% от импотентността се наблюдава при мъжете около 40 години и нараства до 15-25% при 65-годишните и по-възрастните хора.

Все пак тя се лекува във всички възрасти.

Импотентността не е изцяло резултат от мисленето на мъжа. При около 85% от тях тя е причинена от болести, особено от диабет и сърдечни неразположения, които ограничават потока на кръвта. Най-често срещаните болести, водещи до импотентност, са съдовите болести, диабетът, неврологичните увреждания, тазовите увреждания, хормоналния дисбаланс, употребата на опиати и болестта на Пейрони.

Психологически проблеми като неувереността, безпокойството и конфликтите често са важни допълнителни фактори. Проблемът е свързан с депресия, с липса на самочувствие, с нарастващо притеснение или с напрежение между съпрузите и/или със страх и безпокойство от предаване на болести по сексуален път, включително и СПИН.

Други фактори като наднорменото тегло, недоброто физическо състояние, както и прекомерното пушене и пиене също могат да причинят еректилна дисфункция.

За много мъже еректилната дисфункция създава умствен стрес, който рефлектира върху връзката им със семейството и близките им. Половата зрялост и самочувствието са толкова тясно свързани за някои хора, че разговорът с тях може да бъде труден и смущаващ дори когато разговарят с тези, на които се доверяват, като партньора им или лекаря им.

Макар че 85% от импотентността е резултат от физически проблеми, веднъж ако се забележат смущения в ерекцията, емоционалните фактори често усложняват проблема. Трябва да се знае, че желанието и способността за постигане на оргазъм, както и способността за еякулация, могат да останат незасегнати дори при еректилна дисфункция или пък могат да липсват до известна степен и това да допринесе за създаването на чувството на неадекватната сексуална функция.

Има много постижения и в диагностиката, и при лечението на споменатото неразположение. Четирите най-често предписвани лечения включват вакуумна терапия, т.нар. инжекция на Аза, импланти на пениса и интраретрални таблетки. Съществуват, разбира се, и други начини на лечение. Съществуват нови лекарства, които могат да възстановят сексуалните способности, като премахнат дискомфорта и смущението от традиционните терапии.

Могат да се използват и специални антихипертензивни лекарства, антидепресанти и антипсихотични лекарства, които да намалят риска от провал. Много пациенти и здравни работници не знаят за тях и поради това дисфункцията остава неизлекувана.

Еректилната дисфункция не е постоянна.

Около 95% от всички случаи могат да бъдат успешно разрешени, ако се открие причината за нея. Това неразположение не е само мъжки проблем. Тъй като то разстройва браковете и се отразява на начина, по който страдащите възприемат себе си, се превръща в проблем на двойката. Степента на успех при лечението е по-висока, когато двамата партньори се включат в разрешаването му. Най-голямото препятствие може да бъде менталното отношение към проблема.

Колкото повече мъжът мисли, че е “сексуален инвалид”, толкова по-реална е възможността това да стане.

Щом той се сблъска с подобно неразположение, трябва да си направи пълен физически преглед и да осведоми лекаря за своята импотентност. Ако няма някакво заболяване, може да се оправи. Първата стъпка към възстановяването е признанието, че проблемът съществува, и търсенето на помощ.



Вашият коментар