Булимията през погледа на пациент

Разказът на една 20-годишна  пациентка (172см/65кг) страдаща от булимия.

Индивидуалната проблематика, стояща зад медицинска диагноза  на булимия : Баща ми е лекар, майка ми домакиня. Аз съм второто от три деца. С баща ми, който вечер се връщаше винаги много късно от клиниката, нямах интензивни отношения, но затова пък се разбирахме доста добре, особено по време на ваканциите. Майка ми винаги е била мила и добра с мен; не знам защо въпреки това не се чувствах истински приета от нея. Бях доста опърничаво, дръзко дете и ми правеше удоволствие, дори в училище, да се правим на шутове с приятелката ми. Моите родители ми даваха относително голяма свобода.

На 15 години започнах да излизам редовно вечер и в края на седмицата. Започнах да завиждам на хората, които за разлика от мен бяха толкова открити и емоционални. Чувствах се скована и затворена в сравнение с тях, мислех, че родителите ми са отговорни за това.

В 12-ти клас преживях първата си сексуална връзка, но не бях способна на по-продължителни отношения. Това е един голям мой проблем (….) Бях на 16 години, когато прочетох в женско списание статия за здравословното хранене и въздействието му върху красотата. Тогава тежах 62кг при ръст 172см и се чувствах малко дебела. И така аз реших да започна да се храня по здравословна и да отслабна. Намалих сладките неща и мазните храни, четях все повече литература за здравето и ставах все по-строга към себе си. Отслабвах сравнително леко, което ме амбицираше да продължавам. След два месеца тежах 55 кг, по-късно 49 кг, като изпитвах силен страх от повторно напълняване.

 Родителите ми започнаха да се тревожат, защото изглеждах толкова хилава.

Моят идеал беше: колкото по-лека, толкова по-хубава. После един ден все пак започнах да ям повече, да не се лишавам от всички забранени храни. Паникьосах се, започнаха да се редуват фази на преяждане и фази на гладуване. Започнах да предизвиквам повръщане и да вземам пургативи. Случваше се да повръщам до пет пъти на ден, след което се чувствах малко по-добре.

Наложи се да прекъсна обучението си след матурата, която взех криво-ляво. Не можех да се измъкна от порочния кръг. Заради постоянното гладуване и преяждане напоследък непрекъснато наддавам и това става все по-непоносимо за мен (65кг). Струва ми се, че за всичко са виновни неувереността и комплекса ми за малоценност, че моите телесни и душевни оплаквания са тясно свързани. Не знам как да направя така, че отново да се храня нормално. Вече не усещам глад и засищане. Изнесох се от вкъщи, имам си собствено жилище. Загубих контакт с приятелите си, понеже на практика съм заета само са ядене, пазаруване, тъпчене и повръщане. Не мога да се измъкна сама от това.