Симулирането като метод за възпитание

Стимулирането като метод на възпитание допринася за осмисляне и затвърждаване на положителните поведенчески прояви. При стимулирането на децата е необходимо да се имат предвид някои изисквания:

• да бъде обективно, т.е. да съответства на извършеното добро;

• да се стимулира с мярка, за да не се изкривяват критериите и не се разглезват децата;

• да бъде перспективно всяко поощрение, да се съчетава с нови изисквания;

• да се прилагат разумно материалните стимули, за да  се изкорени детското мислене, което води до лицемерно поведение;

• да е навременно, защото тогава удовлетворението е най-силно;

• да е заслужено, за да не се формира неадекватно самочувствие.

Примерът е метод на възпитание, при който мнението, изискванията и постъпките на едно или няколко лица стават образец за поведението на децата. Личният пример на родителите е от особено значение. Те не бива да допускат разминаване между думите и постъпките си.