Здравият Аз се разглежда от гледна точка на „континиуума на Аза и междуличностното функциониране“. Първият аспект от този континуум е идентичността. От гледна точка на идентичността здравият човек ще възприема себе си като уникален човек със стабилни граници между него и другите. Азът ще има история, която човек разбира. Човекът ще има и точна представа кой е и какво може да постигне. Ще разбира и ще цени способностите си.

Друг аспект на Аза е самонасочването. 

Здравото самонасочване отразява способността на човек да има смислени както краткосрочни, така и дългосрочни цели, съответстващи на неговата идентичност. Самонасочването включва и разбиране какво ще е продуктивно за обществото и как ще се взаимодейства с другите. Вътрешно, здравото самонасочване включва и способността да се разсъждава върху собствения живот по продуктивен начин.

Здравата личност освен това включва способността човекът да има положителни меджуличностни отношения. Важен аспект на това е емпатията. Това включва как другият човек преживява живота си и какво вероятно иска да постигне. Включва и способността да се преживяват и да се приемат различни гледни точки към живота и целите, и това как собственото поведение може да влияе върху околните. В здравите взаимоотношения интимността също е от критично важно значение. Тя включва наличието на взаимоотношения с друг човек, в което има взаимна свързаност и ценене на другия. Здравата личност цени близостта и я търси, когато е уместно.

Следователно човек може да развие стабилен Аз, който има идентичност и е способен на самонасочване и осъществяване на целите. Този човек може да има положителни междуличностни взаимоотношения, в които се свързва с другите по интимен и емпатичен начин.

Оставете коментар