Аутизъм е генерализирано разтройство на развитието, което възниква преди 3 годишна възраст и се характеризира със следните абнормности -нарушена комуникация, нарушени социални взаимоотношения и поведенчески нарушения. Лио Канер е американски психиатър, който за пръв път наблюдава и описва това  специфично разтройство през 1943.

Симптоми при аутизъм

Характерно за страдащите от аутизъм е нарушено  взаимодействието с другите хора в процеса на общуването, липса на емоционални реакции, липса на очен контакт, голяма самотност, стереотипно поведение и нежелание за промяна на обстановката и заниманията, липса на желание за комуникация и използване на езикови умения.

По неспецифични симптоми при аутизъм могат да бъдат ходене на пръсти, стереотипни двигателни маниери, самонаранявания, спонтанни изблици на гняв и агресия, честа проява на страх, силна съпротива срещу промени и всякакви външни взаимодействия, смущения в храненето.

Причината за това нарушение е неизяснена и до днес. Има множество предположения за възникването му – генетична предразположеност, органични увреждания, излагане на вируси като шарка по време на бременността, ваксини, токсини и замърсяване на околната среда и други.

Много от предположенията се отхвърлят и най-много значение се предава на генетичната обусловеност както и на органичните увреждания.

Аутизъм не се дължи на лишаване от обич или от начина на възпитание.

Тези деца имат странно за повечето хора поведение и това се забелязва от най-ранно детство. В повечето случай майките пренебрегват симптомите, които наблюдават като се надяват те да изчезнат с нарастване на възрастта на детето, но това не се случва. Много често това е причина за късното диагностициране и установяване проблема на детето. Проблемите се проявяват от най-ранна детска възраст около 1,5г.

Характерни прояви от най ранна възраст са липса на реакция на детето при глад, чувство на дискомфорт или при поява на майката или полагащия за него грижи човек. Постоянен плач, продължително спане в кърмаческа възраст и късно прохождане са също възможни прояви.

Тези деца проговарят късно с бедна реч, а понякога това изобщо не се случва. В повечето случаи има изоставане в когнитивните функции на детето. Тези деца са сякаш отдалечени от реалния свят и са затворени в свой собствен. Те обичат да бъдат в позната обстановка и среда и реагират много остро ако нещо бъде променено. Неизменността е много важна за това да се чувстват добре, те обичат да играят със страни предмети отколкото с играчки както повечето деца.

Прогнозата е не достатъчно благоприятна около 30% подобрение при добро и комплексно взаимодействие.

Необходима е упорита и много продължителна работа с психолог, педагог и логопед. Терапията е насочена предимно към създаване на поведенчески навици, промяна на поведението към по-адаптивно и овладяването на минимална реч за общуване.

Има много нови разработени техники и методи, които могат да помогнат, подобрят и повлияят на аутизма.

Това е наистина сложно разтройство и диагнозата е доста тежка за семействата, които се сблъскват с нея.

 

 

Оставете коментар