психолог

Що е това психолог?

Психологът е ум и сърце.

Той никога не съди. Той вниква, обича и разбира. Не се интересува от самата постъпка, освен за да я поправи, ако е лоша, и търси дълбоките й подбуди. След като е отстранил подбудите, постъпката се променя от само себе си и поема в правилната посока.

Неговата граматика и „библия“ са човешките, психологическите и физиологическите познания – а те трябва да са необятни! – и той се опира на тях, но в същото време непрестанно ги преразглежда и преосмисля. Защото човешката душевност не понася готови рецепти и правила.

Психологът никога не забравя, че всяко човешко същество страда – такава е неговата участ.

Човекът търси изход от страданието, чрез средствата, с които разполага. И повечето от „лошите“ постъпки всъщност не са нищо друго, освен опит да бъде намерен този изход.

Психологът е човек с религиозна нагласа. В смисъл, че той се стреми да се чувства все по-обвързан с всичко, което го заобикаля. Знае, че много хора изпитват страх и чувство на безпокойство и следователно се стремят към сигурност. А такава сигурност те могат да получат в семейството си, в обществото. Когато не я открият, безпокойството им нараства. Задачата на психолога е да им предостави един нов вид сигурност. И той се старае всеки да я открие у себе си.

Почвата под краката му е ужасно нестабилна – това са подвижните пясъци на човечеството. Той обгръща с еднакво добронамерен поглед всички човешки постъпки. Нищо не го учудва, нищо не го отвращава. Защото търси подбудите и разбира, без да съди никога.

При него идват стотици юноши и девойки, майки и бащи, съпруги и съпрузи. Чувствата им често са противоречиви или крайно изострени. Понякога са настръхнали един срещу друг.

Психологът възстановява равновесието, като внушава спокойствие и прозорливост на всеки един от тях.

Сблъска ли се с глупак, преценява дали става въпрос за истинска глупост или просто за недоразвити възможности. Ако си има работа с действителна глупост, стреми се да й попречи да се превърне в злоба.

Говори с всеки на собствения му език и никога не забравя каква ужасяваща мощ притежава словото.

Изслушва откровения и тайни, които само изповедник би могъл да чуе. Най-съкровената човешка същност се излива пред него и той смята това за чест, но не си приписва заслугата.

И всичко това не са просто добри пожелания, а същинското условие за работата на психолога.

Оставете коментар