Въпреки че много хора са запознати с целите и средствата на психологията, огромен брой фактически нямат истинска представа за тях. Хората отиват при психолог както за да преодолеят своята стеснителност, така и за да се справят с неврозите си. Други чисто и просто искат да разберат, да вникнат в проблема от любознателност. Трети пък искат да узнаят какви са всъщност и какви биха могли да бъдат. Хора с нервни депресии, със сексуални проблеми, семейни проблеми. С извънредно сериозни проблеми, свързани с възпитанието, при които често става ясно, че възрастният изисква от детето това, което той самият не е способен да изисква от себе си…

Всичко човешко е обект на психологията, независимо дали е нормално, или не.

Но как стоят нещата в действителност. Поради твърде мудното пропагандиране на психологията у нас, безброй хора не се осмеляват и се колебаят с години да отидат при психолог. А когато го сторят, вече са на ръба на отчаянието. Често се случва хората погрешно да разчитат, че могат да си помогнат сами. Защо? Ами защото се виждат през собствената си призма, при което в девет от десет случая рискуват да се видят изкривени. Толкова много хора, чиито живот се основава на изцяло погрешни оценки за техния вътрешен мир.

Съществуват наистина милиони различни проблеми. Но всички те си приличат по това, че олицетворяват човешкото страдание.

Как да определим психологията?

Психологията изучава душевните явления, каквито и да са те. Тя се занимава с осъзнатите и неосъзнати факти. Титанът на френската психология Жане е казвал: „Психологията засяга абсолютно всичко. Тя е универсална. Психологически факти се срещат навсякъде.“

И така психологията:

1. Наблюдава всяко човешко поведение – вътрешно и външно.

2. Издирва мотивите, вътрешни и външни, обуславящи това поведение.

Например при стеснителните личности психологията:

1. Наблюдава външните прояви в поведението ( глас, жестове, походка, смях и т. н. )

2. Търси външните мотиви, довели до тази стеснителност ( семейство, възпитание, религия, особени обстоятелства ).

3. Търси вътрешните мотиви, осъзнати или не ( умора, наследственост, неприспособимост, различни предразположения, емоции, комплекси )

4. Прилага някои от психотерапевтичните лечебни техники.

Следователно психологията е наука – и изкуство – за човешкото поведение и милионите му възможни прояви. При това тези прояви могат да бъдат нормални или не.

Каква е разликатa  между психологията и психиатрията?

Обикновено се приема, че психиатърът лекува само душевно болни. Всъщност психологията включва всички душевни прояви и на здравия, и на болния. Някои смятат, че психиатрията се намесва на определена степен на душевното заболяване, което също не е вярно. Защото има ли душевна „неприспособимост“ към дадено обстоятелство, има и душевно заболяване. Тази болест може да трае пет минути или двадесет години. Страдащият от стомашно разстройство е „физически“ болен. Поразеният от рак също. Така и обикновеният срамежливец е също психически болен както и лудият. По въпроса за степента на заболяването никой не е успял да установи точната граница. Следователно психология или психиатрия е просто въпрос на терминология. Но все пак да приемем, че бидейки една цялостна наука, психологията включва психиатрията.

Отново повтаряме – психологията се занимава както със съвършено уравновесения човек, така и с неуравновесения. Ако думата „психиатър“ е запазила негативния си смисъл, то е поради една добила гражданственост закостеняла представа. Така че разграничаването между двата термина е твърде условно. Нека впрочем отбележим, че много напълно уравновесени американци редовно се съветват със своя „психиатър“ , тъй като при тях терминът е загубил абсурдното си отрицателно значение, което все още се е запазило у нас.

Оставете коментар