Защо толкова хора се интересуват от психологията?

Отговорът е прост: стремителното развитие на психологията отговаря на една огромна потребност. В условията на нашия разцентрован свят се налага задълбочено проучване. Необходимо е да се открие здрава почва и върху нея да се гради. Не ви ли се свива сърцето когато се огледате наоколо?

Болестите са станали начин на живот: изтощение, потиснатост, възбуда, чувство за малоценност, болезнена напрегнатост, агресивност, злобна надпревара, враждебност, страх, тревожност, стремеж към превъзходство на всяка цена…

Твърде много първостепенни неща са деформирани – сексуалността, възпитанието, общественият климат, човешките стойности, религията…

Тъжно е да се наблюдава колко много хора не представляват нищо в сравнение с онова, което биха могли да бъдат.

Човешките контакти се разпадат. Тълпата и Масата заместват съзнателния Индивид. Желанието просто да се разхождаш започва да означава единствено леност. Въздържаността и самообладанието изчезват. Спокойствието и ведростта учудват. Възвишената постъпка – а тя би трябвало да е в реда на нещата – се окачествява като изключителна. Все повече хора несъзнателно изпитват ужас от себе си, без да са наясно, че от тук започва величието, стига да преодолеят това чувство.

Всичко е равновесие!

Има само едно решение – да се намери здрава изходна база. А тя е една-единствена – физическото и душевното равновесие. Нищо не бихте могли да постигнете без него. Без него никога няма да сте пълноценен. Равновесието е инструментът на човешкото самоусъвършенстване. Всяка загуба на равновесие откъсва човека от неговата физиологическа и психическа цялост, от неговата истинска хуманност. Всяка болест, всеки психологически недъг, всяка неуравновесеност отдалечава човека от самия него и от възможностите му.

Да вземем един обикновен пример: ако страдате от зъбобол, този зъбобол обхваща цялото ви същество. Духът ви се съсредоточава върху него и всичко останало престава да съществува. Вие се отъждествявате с вашия зъбобол. Болката ви отдалечава от самия вас, от евентуалната ви трудова дейност, от мислите ви. Бистротата на ума ви изчезва.

Повечето психически заболявания приличат на този зъбобол. Човек не действа според разума си, а според болестта си. Такъв е случаят със стеснителните, с агресивните, с обзетите от тревожност. Такъв е случаят и с лицата, страдащи от комплекси, болезнена напрегнатост и натрапливи мисли…

 

 

 

Оставете коментар