невратения

Неврастения

Невротично състояние, при което умората е основният симптом. Болният спи зле и сутрин след събуждане се чувства изтощен. Оплаква се от главоболие, дифузни болки (в гърба, корема), от стомашно-чревни разстойства; раздразнителен е и сексуално импотентен. Близките му са склонни да го смятат за мним болен. Това състояние, в много случаи поддаващо се на лечение, настъпва обикновено вследствие на емоционално изтощение. Според първите психоаналитици, отразяващи мнението на една цяла епоха, това състояние се свързва с неудовлетворител-на сексуална практика (онанизъм, прекъснато полово сношение). Днес понятието неврастения обхваща част от неврозите и невротичните депресии. То е изчезнало от европейските и американските класификации, но се е запазило в някои страни, като СССР. В DSM III (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorgers, 1983 ) го намираме под наименованията „дистимно разстройство“, или „депресивна невроза“.

Това е най-широко разпространената невроза. Нейните прояви са следните: главоболие, нарушение на ритъма на съня, лесна избухливост, нетърпение и раздразнителност при не особено силни и незаслужаващи такава реакция поводи, намалена трудоспособност, неиздръжливост на умствени и физически напрежения, привидно намаление на паметта, лесна плачливост. В редица случаи се прибавят и симптоми на нарушения във функциите на вегетативна нервна система – усещане на тежест и стягане в сърдечната област, сърцебиене, присвивания в стомаха, пулсиране в горната част на коремната област, усещане на втрисане. Не са редки разстройствата на половия живот. Не всички изброени симптоми се проявяват у даден болен. Някои могат да преобладават, а други да са едва загатнати. В едни случаи появата им може да бъде едновременна, а в други случаи с развиват последователно.

 

Неврастенията се проявява в три форми.

 

Хиперстенна форма на неврастения. При нея преобладават възбудните симптоми – избухливост, неадекватни гневни реакции, усещане на постоянно вътрешно напрежение, безсъние /и то преди всичко трудно заспиване и повърхностен, често прекъсващ се сън/, стягащо главоболие.
Хипостенна форма на неврастения. Тя се изразява в подтиснато настроение, плачливост, много лесна уморяемост, отслабване на вниманието и паметта, тъпо и постоянно главоболие, лесно заспиване, но сънят е колеблив, с кошмарни сънища, удължен, без да ободрява.
Смесена форма на неврастения. При тази форма има смесица на едните и другите симптоми. Възбудимостта бързо се изчерпва и преминава в подтиснатост. Гневната реакция се заменя с плач и чувство на безпомощност.

Невроза или неврастения

 Неврозата е реакция срещу стреса.
Ако организмът ни е физически здрав, а нервната система достатъчно стабилна, след премахване на стресовата ситуация ние се успокояваме. Но ако нервите вече са опънати достатъчно, това не става. Тогава малките стресове прерастват в качествено ново състояние – невроза, или по-точно казано – неврастения в лека форма.
На първо време тя не пречи да живеем нормално. Избухливостта ни спохожда от време на време, а главоболието или дискомфортът в отделни части на тялото отдаваме на времето или други причини.

Нервите ни осигуряват повечето от болестите

Изведнъж с известна изненада забелязваме, че все по-често започваме скандали без сериозни причини, сънят ни става неспокоен, заспиваме късно, будим се рано и сънуваме отвратителни кошмари.
Периодичното главоболие с рязко падане на кръвното налягане намалява работоспособността, появява се остра или притискаща болка в областта на сърцето. След хубаво хапване ни спохождат или киселини, или горчив, металически привкус. В зависимост от нервната система стомахът се затяга или разслабва, апетитът се увеличава или съвсем изчезва. Ако не ви се яде, киселинността на стомашния сок е ниска и не е изключено в скоро време да се сдобиете с гастрит или язва.
Апетитът означава повишена киселинност и рано или късно това ви осигурява язва на дванадесетопръстника. Стигне ли се до задълбочаване на неврастенията, човек започва да живее от резервите си. Когато и те се изчерпат, настъпва психическият срив, който ни сваля „от седлото“ завинаги.
Често силният стрес може да предизвика диабет, бронхиална астма, заболяване на щитовидната и задстомашната жлеза, хипертония и исхемична болест.

Ако усетите неврозата

 
·  На първо време опитайте с хвойнови, йодобромни и солни вани, отвари от различни треви, автогенни тренировки или хипноза.
·  Ако неврастенията е в средна фаза, ще ви трябват лекарства. Освен успокоителни психотерапевтът ще ви предпише и препарати за общо укрепване и тонизиране. Но ако изпитвате непрекъснато вътрешно напрежение, перманентна умора, постоянно очаквате нещо лошо или ви обхваща апатия към всичко, трябва да се замислите сериозно.
·  Тежката форма на неврастенията ще познаете по притъпените чувства, приглушените звуци, вътрешното раздвоение, омразата към близките и желанието да ги нараните. Ще я познаете по натрапчивите, нежелани мисли, които насила нахлуват в главата ви, по стремежа към смъртта. В това състояние човек губи работоспособност и амбулаторното лечение вече не помага. Но дори и при най-квалифицирана медицинска помощ, ако неблагоприятната психическа среда се запази, от болестта ще се измъкнете трудно. Следва неизбежен психически срив.

Какво да правим?

·  За да не ни преуморява самата работа, добре е денят да се планира. Най-важните задачи оставете за времето, в което сте особено работоспособни.
·  Ако нервната ви система е наред, заемете се с автотренинг. Така ще се научите да превключвате от неприятните теми към по-приятни и разтоварващи.
·  Много хора подценяват почивката. Те или я пропиляват безсмислено, или си осигуряват през нея такива „развлечения“, които още повече ги натоварват.

 

Оставете коментар