Когато все още не бяхме женени, прекарвахме много време в разговори разказва Шарън. Бяхме добри приятели. Можех да кажа на Ед всичко и той споделяше с мен всичко. Сега едва си говорим, а когато го правим, обикновено спорим.“ Когато двойките с проблеми в общуването се опитват да ги разрешат, разисквайки върху тях, си навличат още повече неразбирателства, объркване и гняв. Без да съзнават, Шарън и Ед са започнали игра на взаимно раздразнение. Истинският виновник в техния случай би следвало да се търси в начина, по който те общуват един с друг.

Езикът на тялото, тонът на гласа, скритите намеци, потайните мисли и негодуванието от миналите преживявания влияят на посланията, които те си изпращат. Начинът на общуване може или да изгради, или да унищожи една връзка.

Разговор убиец. Бариери пред ефективното общуване

Много от нас предават послания, водещи към отчуждение. Използваме ги толкова често, че вече не съзнаваме колко неприятни могат да бъдат. Ето защо съвсем уместно можем да ги наречем „убийци“. Предлагащият решения натоварва речта си със заповеди, команди и поръчения: „Ела тук!“, „Побързай!“. Срещат се и заплахи: „Ако направиш отново това, аз ще…“

Морализаторът действа като родител и учител: „Скъпи, не можем да правим това на публично място“ или „Ти знаеш достатъчно, за да не…“ Голяма част от хората не обичат да им казват какво трябва да правят.

Снобът си служи с обиди, критика и обвинения: „Не е лоша идея, като се има предвид, че ти хрумна на теб“ или „Това беше глупаво. Защо не можеш винаги да…“ Психологът интерпретира и поставя диагнози: „Ти каза това само защото…“ Обичащият да коригира има претенцията да представя фактите точно и не понася противоречията: „Не, това се случи по следния начин…“

Съдията се опитва да предвиди следващите ви думи: „И както винаги ти не му обърна внимание, нали…? Предчувствах, че…“ Променящият темата сменя предмета на разговора, преди да се осъществи пълноценна комуникация и другият да говори твърде дълго по темата.

Джеймс Добсън разказва за една игра, която мъжете и жените често играят. Той я нарича „Убий партньора си“. В нея играчът (обикновено съпругът) се опитва да накаже съпругата си, като я осмива и смущава пред приятели. Той може да я нарани и когато са сами, но пред външни хора може наистина да я постави на мястото й. Ако иска да бъде изключително жесток, ще покаже на гостите колко глупава и грозна е тя две области, в които жените са много уязвими. Бонус получава само ако успее да я разплаче.

Вие не можете да контролирате посланията убийци, изпращани от вашия партньор, но можете да поправите себе си. Когато го сторите, ще забележите, че сте се сближили с него без каквито и да е съзнателни усилия. Ще се почувствате по-близки, когато не трябва да се справяте с допълнителната болка, натрупана от убийственото общуване. Можете рано да закопаете брака си със серия малки копки.

Мълчанието

Вниманието ми бе привлечено от една рубрика, която гласеше: „Да поговорим за тихия брак: 12 години без разговори“. В историята се разказваше за двойка, която живяла в мълчание цели 12 години! От злоба никой от двамата не пожелал да се унижи като проговори първи, и затова общували чрез бележки. Когато единият написал бележка с предложение за развод, другият отвърнал: „Продължавай.“

Мълчанието, отлагането и отказа да разговаряте спъва общуването повече от което и да е послание убиец. И мъжете, и жените използват мълчанието като оръжие или форма на контрол, но обикновено по различен начин. Когато мъжът мълчи, това е знак за бушуващи в него емоции като гняв и страх или пък е начин, по който той изразява силата си. С мълчалив съпруг не можете да спорите.

Жената използва мълчанието като реакция срещу болката и несправедливостта или когато изпадне в състояние на пълно отчаяние и депресия. „Мълчаливият съпруг“, според някои брачни съветници, е в основата на половината от проблемните бракове. Много жени се оплакват, че съпрузите им не им говорят и че не могат да се справят с положението. Но затова съществуват причини и мъдрата жена ще се опита да разбере съпруга си.

Някои мъже, особено работохолииите, считат, че само продуктивността е от значение. Отговорът им на всички проблеми в живота е действие, не разговор. Други са толкова догматични и властни, че отказват да говорят по-нататък по дадената тема, щом вече са обявили своето решение. Някои наричат обсъждането „дреболия“.

Следваща причина за мъжкото мълчание е, че когато са в стрес, те се затварят в себе си. Търсят решение на проблема си и се съсредоточават върху обективни ситуации като тези, излъчвани по телевизията или отпечатани във вестника, за да пренасочат енергията си. Съобразителната съпруга в такъв момент ще остави любимия си сам. Тя може да бъде сигурна, че той ще се върне, когато преподреди света си.

Не можете да направите много, ако партньорът ви мълчи. Молбите, жалбите, гневът или отвърщането по същия начин не е изход. Вместо това опитайте следното: „Има моменти, в които обсъждаш проблемите си с мен. Може би съм направила нещо, което затруднява общуването ни. Бих желала да го обсъдим, за да вземем мерки.“ Ако зададете въпрос и не получите отговор, опитайте с „Какво ще кажеш за предложението ми?“ или „Мълчанието ти ми подсказва, че си ядосан (наранен, разстроен) заради нещо. Това ли искаш да ми покажеш?“.

Жената трябва да помни, че мъжът има нужда да се разтовари от стреса през деня и едва тогава ще може да говори. Мъж, който чувства, че има нужда да помълчи, трябва да покаже на съпругата си, че му е необходимо известно време и че след малко могат да поговорят. Въпреки че в момента не му се говори, той трябва да покаже разбиране към нуждата на половинката си от разговор, като бъде поне добър слушател.

Висококачествени разговори

Разгледахме някои от аспектите на общуването, но не обърнахме внимание на думите, с които си служим. Нека сега се съсредоточим върху самото послание. В книгата си Защо се страхувам да ти кажа кой съм? Джон Пауъл описва 5 нива, на които комуникираме.

Ниво 5: Обикновен разговор

Това е нивото на незначителния, повърхностен разговор: „Как си?“ „Какво става с теб?“ „Как вървят нещата при теб?“ Тези въпроси са малко безсмислени, но са по-добри от обезкуражаващата тишина, когато се срещаме с хора, които малко познаваме. Все пак, ако общуването остане на това ниво в брака, ще доведе до отегчение и дълбоки чувства на негодувание.

Ниво 4: Действителен разговор

Той напомня вечерния обзор на новините. Информацията се споделя без лична оценка. Вие говорите за събитията от деня, но не давате коментара си. Този вид разговор носи минимален риск. Не показвате почти нищо от себе си. Мъжете общуват по-често на това ниво. Намират го за логично, фактологично и сигурно. Двойка, която общува по този начин няма да постигне интимност.

Ниво 3: Идеи и мнения

Истинският разговор започва тук, когато свободно изразите идеите и мнението си. Като вербализирате личните си идеи, партньорът ви ще ви опознае по-лесно. На това ниво излагате личните си мисли. Ако те се приемат без присъда, ще се чувствате свободни да се прехвърлите на следващо ниво. В противен случай ще спрете тук или ще се върнете назад към 4 ниво, където е по-безопасно. Щом разговорът ви на ниво 3 е посрещнат с разбиране и приемане, вие поставяте добра основа за постигането на интимност.

Ниво 2: Чувства и емоции

Вие се чувствате сигурни и споделяте чувствата, които се крият зад идеите и мнението ви, изразено на З ниво. Описвате това, което става вътре във вас какво изпитвате към партньора си или как се чувствате в дадена ситуация. Част от вас остава бдителна и с внимателно око следи отговора на партньора ви. Ако не срещнете приемане, ще кажете неща, които знаете, че половинката ви ще приеме и с които ще се съгласи.

Когато една двойка може да споделя откровено на това ниво по даващ и отвръщаш начин, с уважение към чувствата на другия, връзката им ще бъде обогатена. Откритите кътчета от личността на партньора ви ще осигурят основата за разбиране и интимност. Добра комбинация при всекидневните взаимоотношения е редуването на идеи и емоции (мнения и чувства). 90% от ежедневните търкания са причинени от неподходящия тон на гласа.

Ниво 1: Дълбоко вникване един в друг

Най дълбокото и най-рядко достиганото ниво е това, при което се осъществява емоционално и лично разкриване. Вие се чувствате достатъчно сигурни, за да откриете себе си. Рисковано е, защото ставате уязвими. Обикновено се споделят лични и дълбоко емоционални преживявания, може да е и нещо, което не сте казвали на никого преди. Общуването на това ниво оставя дълбоки и трайни следи върху партньорите и обогатява връзката.

Най-трудно е да се стигне до саморазкриване. По-лесно е да стоите на повърхностните 5,4 и 3 нива заради страха от отхвърляне. Но ако не достигнете до 1 и 2 ниво в общуването си, никога не ще постигнете интимността, възможна в брака. Отделете си време, за да развивате доверието си един в друг. Рискът, който ще поемете, когато се научите да споделяте, ще бъде възнаграден чрез пълноценна и интимна връзка.

Оставете коментар