Специалистите се спират на няколко фактора, които действат при депресия  развитието на  депресивните състояния.

Лична Самооценка 

Самооценката е един непрекъснат процес. Ние непрекъснато се самооценяваме в това, което правим, което казваме и в начина, по-който постъпваме въобще.
При депресията, личната самооценка е изключително негативна и личността е твърде самокритична.
Депресията е свързана с едно самоосъждане – малка грешка води до разсъждения от типа „Пак оплесках всичко; за нищо не ме бива; вината е моя, че нищо не става“ и пр.
Логично е, че подобен модел на мислене подбива самоуважението на личността и желанието за предприемане на нови опити за достигани на дадена цел.
Когнитивните психолози работят в посоката за промяна на тази пресилено ниска самооценка.

Фокусиране върху негативните преживявания 

Депресираната личност се вглежда само в отрицателните страни на нещата. Ако само една малка подробност се обърка, за човекът изпаднал в депресия това ще означава, че нищо не е както трябва.
В резултат на това спомените са картини от негативни преживявания. Нищо в живота не се случва според очакванията на човек с такава нагласа защото сами по себе си, тези очаквания са перфекционистки.
В живота на всеки човек възникват проблеми и дори те да са по-големи, ако направим преоценка и потърсим решенията и работим по тях, надежда за подобрение винаги има. При депресията тази надежда липсва.

При изследвания активността на центрове в мозъците на хора в депресия и хора в нормално психологическо състояние се стига до интересни резултати – и мозъка на депресирания и този на не депресирания човек реагира по един и същи начин на негативни събития.

Разликата е в реакцията към положителни стимули.

Депресираната личност реагира много по-слабо на позитивните промени от нормалния човек. Сякаш депресията е един вид ослепяване към хубавото, което заобикаля личността и в полезрението остават само неприятностите, които така или иначе присъстват в живота на всеки един човек.

Диалогът със самия себе си 

Тук става дума за вътрешния диалог, който всеки от нас, съзнавайки или не, води със себе си. Той е част от мисловните процеси и от т.н. „поток на съзнанието“.

Когато срещнем проблеми и пречки в ежедневието си си мислим „Добре, по какъв начин да се справя с това сега?“ или „Това си е проблем, май трябва да потърся някакъв помощ“, или дори и да е трудно положението, в което сме се озовали, все пак успяваме сами да преодолеем трудностите.
Вътрешния ни диалог е важен защото ако той е негативен може да доведе до редица психологически проблеми и както е в случая, до депресия.

Когато се сблъскаме с проблем и нашия вътрешен диалог е отрицателен, това ни демобилизира.
Ако си мислите „Не мога да се справя, пак ще се проваля както преди“ или „всички ще видят колко съм некомпетентен/а и може да ме уволнят от работа за това по-добре изобщо да не опитвам“, то вие никога няма да намерите силите и куража да направите крачка напред или някаква промяна в живота си.
Когнитивният психотерапевт помагат на депресираните си пациенти да осъзнаят негативизма на вътрешния си диалог и как той формира отрицателните нагласи към събитията от живота – минали и настоящ.

Задачата на терапевта се състои именно в това – да обучи своя пациент да замества демобилизиращите разсъждения относно живота, околните и действителността като цяло, с позитивен вътрешен диалог и нагласи.

Оставете коментар