Разстройства на храненето

Когато А. тежи 32 кг., тя все още смята себе си за дебела. Един ден, малката й дъщеря, виждайки майка си на излизане от банята, се разплаква. „Миличка, какво ти е?“ – спомня си 36-годишната жена – момичето дълго плаче, преди да отговори: „Мамо, знаеш ли на какво си заприличала – на скелет!“

Д., инсулинозависима диабетичка от 20 години, е свикнала да изяжда голямо количество храна, а след това да си предизвиква повръщане. Започва да манипулира инсулиновия си прием, с цел да учести уринирането и намали теглото си. В резултат на това диабетът прогресира и бъбречната й функция сериозно се влошава. Тя обаче не си дава сметка за проблема, докато един ден не забелязва, че й е нужно да дремне малко, за да събере сили да влезе под душа…

А. и Д. страдат от разстройства, свързани с нарушения в храненето.

А. е болна от анорексия. Анорексия развиват обикновено млади жени, често в пубертетна възраст, които подобно на А. се подлагат на гладна диета, докато в същото време се натоварват до крайна степен с физически упражнения и въпреки страшното им отслабване, продължават да се считат за дебели.

Д. страда от булимия. Болните от булимия, отново в голямата си част млади жени, редовно преяждат, а след това се освобождават от погълнатата храна, предизвиквайки повръщане или разстройство, често посредством различни медикаменти. Друг метод за справяне са строгите диети и упражненията. При тези жени също се наблюдава изтощение и патологичен страх от напълняване.

Анорексия и булимия са психични разстройства.

Природата им остава до голяма степен непонятна и също така, те трудно се поддават на лечение. В същото време, броят на заболелите непрекъснато се увеличава. От анорексия страдат между 2 и 5% от момичетата; при отсъствие на лечение, смъртността достига 20%. Смята се, че още 5% са болни от булимия, но за разлика от анорексията, тя не води до смъртни случаи. Жените с хранителни разстройства могат да имат ред физиологични проблеми, от сърдечносъдови до аменорея, при която прекъсва менструацията, остеопороза, при която се наблюдава снижена плътност на костите, характерна за възрастта след менопаузата.

Рискови фактори

Съществуват много фактори, способстващи за развитие на хранителни разстройства. Тревожното е, че в днешно време, женският идеал е много слабата фигура – недостижим модел за по-голямата част от жените и това може да увеличи опасността от развитие на анорексия или булимия. Много жени се отнасят към яденето като към нещо, много по-важно от просто утоляване на глада. Теглото и храненето са слабо място на много жени.

Отбелязва се нарастване броя жени в по-зряла възраст, които правят кариера и развиват проблеми с хранителните навици. Това са „супержени“ от типа „искам да бъда“, усвоили мнението на обществото, че за да постигне успех, жената трябва да бъде модерна, красива и да носи същия размер дрехи, както фотомоделите. В ред изследвания се изказва предположението, че за жените, опитващи се на всяка цена да се доближат до този идеал, съществува повишен риск да развият разстройства на храненето. Биологическите различия също внасят своя дял в картината – да се опитваш да станеш слаба като модел, докато гените ти диктуват обратното, е предварително загубена кауза. Формата на тялото и теглото са генетично заложени и предопределени. Ако една жена е склонна към пълнота, за нея рискът е по-голям, защото тя винаги в някаква степен ще се чувства пълна.

Вечното малко момиче

Съществува теория, която обяснява факта, че болшинството случаи на хранителни разстройства са в юношеска възраст: именно тогава, когато момичетата започват да забелязват момчетата, в телата им протичат изменения, свързани с отлагането на големи количества мастна тъкан. За съжаление, природният идеал за женска линия не съвпада с приетия в нашето общество. Момичетата са програмирани да увеличат тлъстините, а момчетата – крехката си маса, мускулната тъкан. В тази възраст телата на момчетата се доближават до тези, на възрастните мъже. За тях е желателен скокът в ръста. Според изследване върху неудовлетвореността от собственото тяло, проведено сред ученици, юношите искат по-плътно телосложение. За жените това е напълно изключено. Така се ражда идеята, че анорексията се явява опит за отрицание на половото съзряване. Вероятно поради недостиг на мастна тъкан, при болните от анорексия не настъпва менструация и отсъстват някои вторични полови белези, като окосмяване на пубиса. Те сякаш си остават малки момичета. Зад страха от напълняване стои всъщност страхът от живота въобще.

Според друга трактовка, на болните от анорексия и булимия им се струва, че най-после контролират живота си, или най-малкото – най-после са намерили нещо, което могат да контролират в по-голяма степен от всичко друго. Това е тяхното голямо постижение по пътя към съвършенството.

Загуба на чувството за реалност

Общото между болните от анорексия и булимия е изкривената представа за собственото тяло. Няма значение колко отслабват, те продължават да се считат за дебели, въпреки че знаят, че по обективни критерии, теглото им е под нормата. Наред с тези нереални представи за себе си, у болните се наблюдава и сериозно отричане. Много от тях отказват да признаят, че нещата с тях не са наред и това е главната причина за трудното лечение. Отричането е толкова упорито, че болните от булимия са в състояние години наред да упорстват, че утоляването на вълчия глад и последващото повръщане не са свързани със заболяване, а са просто един добър начин за отслабване.

При болните от анорексия и  булимия, контролът на теглото се превръща във важна жизнена цел. Това е начин за тях да решат проблемите си. Булимиците използват храната като средство за управление на емоциите си. Яденето е начин да се успокоят и снижат напрежението. Много често храната замества човешкото присъствие, когато болните са самотни.

Рискови групи

Въпреки че ние всички в някаква степен сме подложени на натиска на модата и обществените възгледи по въпроса за теглото, от хранителни разстройства заболяват все пак малък брой жени. Върху тях могат да въздействат и други фактори. Съществуват хора, по-уязвими за културните норми за това, как би трябвало да изглежда идеалното тяло. Такива са манекенките и танцьорките, например. В повишен риск са и жените, имащи нужда от похвали, които традиционно са по-зависими от общоприетите стандарти. Рискът се увеличава при генетична предразположеност към психични разстройства, като занижена самооценка и депресия.

Изследванията показват, че в много случаи, се наблюдава неблагополучие в семейната среда. В такива семейства се появяват по-често други психични проблеми, включително алкохолизъм и токсикомания. Едно изследване върху 78 жени с нарушени хранителни навици е установило, че 30% са били жертва на сексуални оскърбления. Когато разширили понятието „сексуално оскърбление“, процентът нараснал до 64. В друго изследване се отбелязва, че 1/3 до 2/3 от болните жени са сексуално оскърбявани в детска и юношеска възраст.

Редица специалисти се насочват към изучаване на отношенията на тези жени с майките им. Младите жени с хранителни разстройства са дъщери на първото поколение жени, които започват да следят теглото си. В крайна сметка се оказва, че много често болните от анорексия и булимия са дъщери на майки, твърде загрижени на свой ред за теглото си и поощряващи стремежа им да отслабнат, защото ги намират непривлекателни.  

Лечение

Въпреки че жените с хранителни разстройства са изключително загрижени за храненето и диетата си, те всъщност имат малка представа за принципите на правилното хранене и се нуждаят от консултация със специалист. Те също така не разбират какво точно се случва с тях, когато използват храната (или нейното ограничаване) като средство за контрол на скритата тревожност и депресия.  

Най-ефективен е мултидисциплинарният подход, в който са ангажирани лекар, диетолог и психотерапевт.

Изграждането на значима връзка с психотерапевт помага на болния да се конфронтира със сложния комплекс от емоционални проблеми, лежащи в основата на заболяването, като тревожността, депресията, ниската самооценка и самоувереност, трудностите в междуличностните отношения, изкривеното възприятие за собственото тяло и идентитет. Особено мощни са преживелищните методи на психотерапия, включващи променено състояние на съзнанието, какъвто е холотропната терапия, известна още като ребъртинг.  

В някои случаи е нужна семейна терапия, тъй като семейната среда често способства за прогресиране на заболяването. Терапевтът окуражава семейството като система да развие способи за справяне с проблемите, включително със самото хранително разстройство. Успехът на тази терапия зависи от желанието на близките да участват и променят моделите си на поведение.  

Признаци за опасност

Симптомите на хранителните разстройства са коварни, неспецифични и често изглеждат незначителни. Те включват:

– Неудовлетвореност от собственото тегло и желание за отслабване, особено ако теглото е в нормата, или под нея.
– Изкривена представа за собственото тяло (смятат, че са дебели, независимо от уверенията на околните, че не е така).
– Твърде силно увлечение по физически упражнения.
Отсъствие на менструация в продължение на 3 поредни месеца. Отсъствие на окосмяване в пубисната зона.
– Пристъпи на вълчи апетит. Значителни колебания в теглото (5 и повече килограма на месец).
– Неспособност за разграничаване на основните чувства, например глад, или печал.
– Отвращение към определени храни и необичайно пристрастие към други. Запасяване с продукти.
– Чувствителност към студ.
– Увлечение по слабителни, диуретични и предизвикващи повръщане средства. Увреждане на зъбния емайл, следствие от стомашната киселина по време на повръщането.
– Отдалечаване от семейството и приятелите.
– Неспособност за концентрация. Депресия и нарушение на съня.  

Оставете коментар