Булимия

Личността на булимичните пациентки, в сравнение с рестриктивно-аноректичните пациентки, е по-малко склонна към натрапливо поведение, но затова пък е емоционално по-лабилна и импулсивна. Поради нормалното телесно тегло тук по правило медицинските усложнения не са толкова тежки.

Булимията се развива често от анорексията и винаги е следствие на рестриктивно хранително поведение.

Засегнатите от булимия, които се възприемат като твърде пълни, опитват да намалят теглото си с диети. Недохранването предизвиква от своя страна атаки на “вълчи глад”.

Спонтанно и нерядко под въздействието на приятелки или медицински статии младите жени “откриват” индуцираното повръщане: “По този начин мога да ям каквото и колкото си поискам, без да наддавам.”. В началото рефлексът на повръщането се предизвиква механично с пръст в гърлото, по-късно е достатъчно навеждане над тоалетната или напрягане на коремната и гръдната мускулатура.

За известно време повръщането се изживява като приятно от повечето страдащи от булимия.

Чрез освобождаване на прекомерното количество храна може да бъде редуцирано вътрешното напрежение. От друга страна, атаките на “вълчи глад” и повръщането по правило създават неприятното чувство за провал и вина и често се крият в течение на години от близките. Демонстративното забравяне на празни опаковки в опустошения хладилник може да се тълкува като израз на отчаяна капитулация пред заболяването, но и като вик за внимание и помощ.

Атаките на преяждане нерядко са планирани, редовни елементи от ежедневието. Храната се избира и приготвя старателно.

Предпочитат се “забранени” висококалорични сладки или мазни храни, които освен всичко при повръщане “излизат” сравнително по-лесно.

Много булимични пациентки се изживяват като депресивни, неинициативни и безчувствени, което по правило настъпва едва след манифестацията на хранителното нарушение. В социалния си живот те са боязливи, безпомощни и напрегнати. Избягват се ситуации, в които храненето би могло да се превърне в тема, например покани за празници, което засилва социалната изолация. В този контекст, недоволни от себе си и тялото си, някои търсят задоволяване и самоутвърждаване в алкохола и наркотиците.

Накрая животът на засегнатите се върти почти изключително около темата “хранене”, в порочния кръг от постене, “вълчи глад”, пристъпи на преяждане и отчаяни действия за регулиране на теглото, водени в еднаква степен от желанието да се харесат с атрактивната си стройна фигура, и чувството за вина и малоценност. При това все по-малко са в състояние да се справят с изискванията на ежедневието.

Оставете коментар