Анорексия

Засегнати са предимно млади жени в прехода от младежка към ранна зряла възраст. Като деца те често са “безпроблемни”, услужливи, любезни, старателни и разбрани. Първите признаци на заболяването не се възприемат като тревожни от околните.

 

Типични за личността на тези пациентки – както са доказали изследванията на многобройни засегнати – са перфекционизмът, интровертността и несигурността.

 

Началото на заболяването често не може да се определи точно. С оглед на широко разпространените сред младите момичета и жени грижи за теглото, стройната фигура и диетите, това не е изненадващо. Обаче при засегнатите тези теми придобиват нарастващо екзистенциално значение. Занемарявайки все повече жизнени сфери, те се занимават изключително с хранене, броене на калории и стратегии за избягване на наддаването. Въпреки силно измършавялата си фигура те твърдят, че се чувстват добре и са работоспособни. До последно се стремят към отлични резултати в училище, университети или професията. Социалните контакти се ограничават. Често се общува само със семейството, най-добрата приятелка или – ако има такъв – с партньора.

 

Хранителното поведение на засегнатите се характеризира с “ограничаване”. Представата за “правилното” хранене е взаимствана от едностранчиви информации, предимно статии от дамски списания, и е силно изопачена. Ако по-рано сред “забранените” храни са били само захарта и въглехидратите (шоколад, сладкиши, ядки и други), сега от менюто се премахва “всичко, от което се надебелява”, без да се пропускат “скритите мазнини”. Позволено е само онова, което е “леко и естествено”, главно салата.

 

На масата пациентките правят впечатление с бавното си хранене, ако не предпочетат изобщо да отбягват общите трапези. Храната се сортира в чинията и се дъвче педантично. Пие се много вода и се яде голямо количество салата, за да се напълни стомаха и да се потисне чувството за глад.

 

За да избегнат повишаването на теглото част от пациентките прилагат допълнителни стратегии: наред с пристъпите на “вълчи глад” характерно за булимичния тип на анорексията е предизвиканото повръщане и в някои случаи приемането на пургативи. Освен общото безпокойство (“никога не стой седнал, когато можеш да стоиш прав, никога не стой прав, когато можеш да вървиш, никога недей да вървиш, когато можеш да тичаш”) нерядко се практикува много активно спорт с цел да се повиши изгарянето на калории.

 

Настроението на засегнатите, които и на този етап не се чувстват болни, е доста потиснато, дисфорично, депресивно. Има опасност личният лекар да постави диагнозата депресия и да започне лечение, което ще е потенциално неуспешно.

 

 

Оставете коментар