Още преди раждането, може да въздействате на развитието на страх в детето. По време на бременността избягвайте стресовите ситуации – времето не е подходящо за дипломни работи, дисертации и др. подобни , които увеличават стреса. Не е добре точно сега да се изясняват отношения с околните.

Ако сте майка, помнете, че в дома Вие сте преди всичко източник на нежност, любов, спокойствие.

Детето не трябва да се чувства нито като „Пепеляшка“, нито като „кумира в семейството“ – изберете нещо средно между двете.

Разрешавайте на детето си, колкото се може повече да играе, да се разхожда, да тича със свои връстници.

Не плашете детето с полицаи, лекари и т.н.

Намирайте повечко време за рисуване. Играйте цялото семейство заедно.

Приемете детето такова, каквото е. Не го сравнявайте със съседския „красавец“ или с отличника на приятелката Ви.

Обичайте детето си. Не забравяйте, че милувката, ласката са най-доброто средство за премахване на излишното напрежение.

Оставете детето да се чувства като равноправен член на сейството – със свои права и задължения.

Бъдете негов приятел.

Болшинството детски страхове са обусловени от възрастта и са временни, но точно от родителите зависи да не се превърнат в болестно състояние. Ако имате търпение може да пристъпите към поетапна съвместна работа за премахване на страха:

ПЪРВИ ЕТАП

– Да нарисуваме страх!
Всяко занимание трябва да продължава не повече от 30-40 мин.в спокойна обстановка. Преди да рисува, оставете детето да поиграе само и установете с него приятелски контакт. След това може да преминете към беседа, с цел да разберете от какво се страхува детето, като от време на време му задавате въпрос “ Кажи, ти страхуваш ли се или не се страхуваш от…“ . По-добре запомнете въпросите, които ще задавате, защото не е желателно да бъдат четени при самото им задаване ( това би смутило детето и би повлияло на неговите отговори). Съставете предварително списък със страховете за които ще питате – баба Яга, животно, тъмното, машина, вода, пожар, болест и т.н. В края на беседата изиграйте заедно някоя игра – напр. на „топло и студено“. После предложете на детето да нарисува предметът, казан като пръв в качеството на предизвикващ страха.

Става така, че само след няколко дни детето решава да пренесе на листа своя страх. Помагайте му, рисувайте заедно с него на същия лист свoи варианти на „страшния“ предмет. След приключване на рисуването накарайте детето да Ви разкаже какво е нарисувано на рисунката. Непременно го похвалете, стиснете му ръка, отбележете страховете, с които се е справило. Кажете на детето, че рисунките ще останат при Вас – важното е да не останат при него. После изиграйте някоя игра, в която задължително победител да е то.

За такива занимания отделете около две седмици. През това време сред рисунките ще има и такива, в които детето още не е продоляло своя страх. Предложете му: „А сега да рисуваме така, че да си личи, че не те е страх“. Напр. не детето бяга от баба Яга, а тя от него. Средно, за осъзнаването от детето и изобразяването на себе си като нестрахуващ се, са нужни също две седмици. Постарайте се в това време да играете повече заедно, да излизатe повече на разходки, да избягвате семейните конфликти.

С помощта на рисуването може да се отстрани страх, причинен от въображаема случка, нещо, което никога не е ставало, но по мнението на детето може да се случи. Частичен е успехът при страхове, породени от реални събития, случили се отдавна.

ВТОРИ ЕТАП
Игри:

„Гоненица“ – чрез нея се преодолява страхът от нападение, от родителско наказание. Разхвърляйте в определеното за играта пространство и предмети. Водещия гони играчите.Който бъде уловен от него става водещ. Ако някой излезе от полето, или докосне някой от разхвърляните предмети, също става водещ. Съпровождайте играта с весели реплики от типа „Няма да ме хванеш!“ или „Само да ми паднеш!“.

„Криеница“ – преодолява се страхът от тъмнината, затворени пространаства, самотата. Предварително се уточняват местата, където участниците не трябва да се крият. После се изгасват лампите и водещият започва да търси останалите, с шеговити заплахи ( стига детето Ви да знае, че са шеговити). Криещите се, седят в тъмното и се стараят да не се издадат. Добър резултат се получава, когато възрастния водещ се „предаде“ без да е намерил криещите се.

Това са само два примера за възможното разнообразие от игри, които навярно помните от детството. Не се притеснявайте да ги използвате като импровизирате. Важното е на децата да им е весело и забавно.

Ролеви игри – драматизация

Тези игри позволяват да се преодолее дълго съществуващ страх.
Тук детето играе роли – както положителни, така и отрицателните. Например, в един момент е „Смелия момък“, а в следващия – Баба Яга.

Оставете коментар