1. Не унижавайте детето

Избягвайте заключения от сорта: „Не можа ли да измислиш нещо до-добро? Ти въобще имаш ли глава на раменете си? 

2. Не заплашвайте детето 

Ако още веднъж направиш това, ще …“, „Да не си посмял, защото …“ Всеки път когато говорите така, вие по-малко насаждате страх и омраза у детето си. Заплахите няма да подобрят поведението му. 

3. Не изтръгвайте обещания

Често се случва детето да е направило някаква беля. Обикновено майката казва: „Нищо, само че ми обещай повече да не се повтаря“. И детето разбира се обещава. Но след ½ час пак прави белята. И майката казва сърдито: „Нали ми обеща?“ Обещанието нищо не значи за малкото дете. Обещанието, заплахата, това са абстрактни понятия, които ще се ползват в бъдеще. Ако детето е по-чувствително, подобна ситуация ще развие чувство на вина, ако не е чувствително – ще го научи на цинизъм (думите са едно, действията са друго)

4. Свръх опеката е вредна

Тя прави детето по-малко в собствените му очи. Прекалената опека го кара да мисли че то нищо не може да прави само. Много родители подценяват способността на децата си да направят нещо самостоятелно. Никога не правете за детето нещо, което то може да го направи само.

5. Не искайте моментални действия

Представете си, мъжа ви казва: „Скъпа, зарязвай сапунката по телевизията и веднага ми направи салатка!“ Ще ви хареса ли? По същия начин няма да се хареса на вашето дете, увлечено в играта. Най-добре е да го предупредите, например: „След 10 минути ще вечеряме“, така то ще знае че има малко време да си „приключи“ нещата. Безусловното подчинение е характерно за марионетките, то не допринася за формиране на независима личност.

6. Свръх толерирането е вредно

Детето веднага чувства когато родителите му са „мека Мария“ и не могат да кажат „не“. Това им дава увереност че абсолютно всичко им е позволено. Да, всичко им е позволено, но само в семейството, а в обществото – детето чака горчиво разочарование. Ако угаждате непрекъснато на детето си, то по-трудно ще се приспособи в живота.

7. Бъдете последователни

Няма как да изисквате еднакво поведение от детето в следния случай: да кажем в събота сте в добро настроение и му позволявате всичко, а в понеделник – отново го стягате, било то да се приготви бързо да градина или нещо друго. Не може за едно и също нещо веднъж да свети зелен светофар, а друг път червен. Така обърквате детето. За децата трябва последователност, за да знаят какво са длъжни да правят.

8. Не изисквайте нещо-

 което не съответства на възрастта на детето. Не може да очаквате 2 годишно дете да слуша като 5 годишно. Вие изисквате зрелост в поведението му, на която още не е способно.

9. Не говорете излишно много

Детето просто ще спре да ви слуша още по средата на дългите ви обяснения. Всеки ден порицаваме децата си с невероятно количество думи. Ако някой ги запише и после ги пусне на вас – ще бъдете сломени. Под влияние на огромни словесни потоци, детето просто „изключва“. Това за него е единствения начин за защита, който бързо го усвоява.

10. Не лишавайте детето от детство 

Представете си че сте строг учител и сте възпитали образцово дете: тихо, съвестно, уважава възрастните и винаги прави това, което се изисква от него, никога не лъже. Май говорим за „млад“ възрастен. Психолозите казват че образцовото дете не е щастливо. То има сериозни емоционални проблеми, скрити зад маската която слага пред света. Възпитавайте детето, но не забравяйте че то е дете.

Оставете коментар