Стимулирането като метод на възпитание допринася за осмисляне и затвърждаване на положителните поведенчески прояви. При стимулирането на децата е необходимо да се имат предвид някои изисквания:

  • да бъде обективно, т.е. да съответства на извършеното добро;
  • да се стимулира с мярка, за да не се изкривяват критериите и не се разглезват децата;
  • да бъде перспективно всяко поощрение, да се съчетава с нови изисквания;
  • да се прилагат разумно материалните стимули, за да  се изкорени детското мислене, което води до лицемерно поведение;
  • да е навременно, защото тогава удовлетворението е най-силно;
  • да е заслужено, за да не се формира неадекватно самочувствие.

 

Примерът е метод на възпитание, при който мнението, изискванията и постъпките на едно или няколко лица стават образец за поведението на децата. Личният пример на родителите е от особено значение. Те не бива да допускат разминаване между думите и постъпките си.

Оставете коментар