Поставянето на диагноза се извършва на базата на отрицателните душевни състояния, които преживява човек.

Необходимо е да се уточнят определени параметри в живота на личността:

– детство, семейна среда, професионална реализация

– конфликти с родители, приятели, колеги

– интимни душевни преживявания – връзки, раздели

– употреба на стимулиращи вещества

– вярвания, към които е фиксирана личността

– трудни житейски ситуации – раздяла, развод, нова работа, преместване

– анализ върху езика на тялото – стойка, походка, мимика, пантомимика, жестовe

– глас – естественост, престореност, съответен или несъответен на възрастта

– преобладаващи чувства и пр.

За установяване на диагноза е съществено да се открие действащия принцип в основата, на който стои преобладаващото чувство:

– страх, загуба на контрол, тревожност, ужас, паника, шок

– самота, егоцентричност, нетърпеливост, резервираност

– изолация, слабоволие, омраза, завист, ревност, несигурност.

– отчаяние и апатия, безупречност, работохолизъм, комплексираност, твърдост, чувство за вина, душевен унес, безнадежност, самосъжаление

– несигурност, недоверие, обезкуражаване, загуба, колебание, неустановеност

– отчужденост, липса на интерес, сънуване с отворени очи, фиксация в миналото, тъга, тотално изтощение, натрапливости, примиренчество

– загриженост, нетолерантност, егоизъм, самоотричане, свръх тревожност, твърдост, ригидност

Достатъчни от 1 до 3 ясно изразени симптоми, за да се отнесем към дадената група.

Оставете коментар